Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Пеевски разстресе цялата държава с това което каза.. Вижте повече..
  • Без категория

Пеевски разстресе цялата държава с това което каза.. Вижте повече..

Иван Димитров Пешев декември 29, 2025
Screenshot_3

По думите му, следващите шест месеца ще са критични

Лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски предупреди, че следващите шест месеца ще са изключително критични по отношение на публичните финанси и икономическото състояние на държавата. Причината – неприетият редовен бюджет в условията на правителство в оставка и влизане в еврозоната, пише “Епицентър”.

Още в първите месеци на 2026 година хората ще усетят стагнацията по джоба си

“Обръщам се към всички хора в България. Положението е много тежко с падането на това правителство. Януари и февруари ще е много тежко както и през следващите 6 месеца! Хората трябва да го знаят – виновни са ПП-ДБ и всички ще разберат тази истина.

Но ние сме отговорни, затова вчера се наложи да спасяваме Асен Василев и да гласуваме поисканите от него 5% индексация на заплатите”, каза днес лидерът на ДПС-Ново начало.

И подчерта: “Трябваше България да има редовен бюджет, трябваше хората да бъдат осигурени при влизането на еврото. Темите на държавата са свързани със спекулата и заплатите”.

Вчера парламентът прие поправката в удължителния закон за вдигане на бюджетните заплати с 5% от началото на 2026 г, което бе силно критикувано от финансовия министър в оставка Теменужка Петкова. Тя обясни, че подобно увеличение на разходите, без да са покрити с допълнителни приходи, е в противоречие със Закона за публичните финанси и е незаконосъобразно.

В предложения от ГЕРБ бюджет вдигането на заплатите бе заложено с 10%, съобразно очакваните приходи, но протестите свалиха кабинета и този бюджет отиде в кошчето. Така с действията на лидерите на ППДБ и персонално на Асен Василев гражданите бяха лишени от увеличаване на възнагражденията им с 10%, майките – от увеличение на втората им година майчинство, хората в неравностойно положение – от социалните си помощи.

Впоследствие Асен Василев осъзна какво е направил и се уплаши от надигащото се недоволство. Този страх от социално напрежение го накара вчера да направи “на пожар” предложение за 5% индексация на заплатите, което пък останаллите партии нямаше как да не приемат.

Не е възможно в настоящата обострена ситуация в страната една партия да предложи даване на пари за хората, а друга партия да не я подкрепи. Но това увеличение не е подсигурено със заложени приходи, тъй като план-сменката ще е в рамките на 1/12 от настоящия бюджет.

Истината е проста – Асен Василев предложи се да се увеличат разходите, без да се увеличат приходите. Това неминеумо ще вкара държавата в тежка спирала на финансов недостиг.

“Тези момчета от ППДБ разбраха какви бели са направили и настояха за 5% увеличение на заплатите в държавния сектор. Подкрепихме ги, макар да не заслужава това, но го направихме заради хората”, обясни Пеевски.

Всички обаче са наясно, че без редовния бюджет, който бе отхвърлен, тези средста няма как да бъдат осигурени, което ще взриви социалните системи в държавата. И това ще стане още в първите месеци на 2026 година. Затова Пеевски предупреждава още от сега: “Февруари ще е много тежко! Следващите шест месеца ще са критични”.

Делян Пеевски призова днес всички партии да седнат и да решат проблемите със спекулата, “които ще дойдат от въвеждането на еврото, защото няма редовно правителство”.

Това обаче едва ли стане, като се има предвид яростната поляризация между политтическите сили в парламента.

В специален свой анализ Фискалният съвет предупреди за рискове и песимистичен сценарий на базата на фискалните индикатори. От Съвета препоръчаха преработване на бюджета и следване на балансирана фискална политика, особено при присъединяване към еврозоната.

Бюджетът обаче е приет и се очаква публикуването му в “Държавен вестник”. Така че, каквото можаха, политиците го направиха.

Сега идват изпитанията като последица от техните действия. И те ще бъдат понесени от всички българи.

Continue Reading

Previous: Дъщерята на звездния дует Ал Бано и Ромина Пауър – Иления Каризи, най-вероятно е била убита от бивш шофьор на камион и известен серион убиец, съобщава агенция „Анса”. Тя изчезна безследно на 31 декември 1994 г.
Next: Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучнат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.