Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Криминални
  • Мъж остана без работа заради грешен тест за наркотици, а го болял зъб – КРИМИНАЛНО
  • Криминални

Мъж остана без работа заради грешен тест за наркотици, а го болял зъб – КРИМИНАЛНО

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
Мъж остана без работа заради грешен тест за наркотици, а го болял зъб – КРИМИНАЛНО

Мъж от Горна Оряховица ще съди МВР за пропуснати ползи. Причината е, че от Пътна полиция му взели книжката заради положителен тест за наркотици. Седем месеца по-късно мъжът е оневинен, след като кръвната му проба е отрицателна. После станало ясно, че е пил обезболяващо заради болка в зъба. Човекът обаче 7 месеца останал без работа, съобщава Нова телевизия.

Историята на 29-годишния Милен Лаков от Горна Оряховица започва на 4 юли миналата година. В следобедните часове е спрян за рутинна проверка от Пътна полиция. Поискали да му направят и тест за наркотици. Мъжът се съгласил. „Направиха ми и ми показа бензодиазепин. От един аулин ми показа бензодиазепин. Задържаха ме за 24 часа и ми казах, че като дойдат кръвните проби, всичко отпада и ми се връща книжката. Отидох в болницата, дадох кръв, но не знаех, че се чака толкова дълго време – 7 месеца”, разказа Милен Лаков.

Той е професионален шофьор. След като останал без книжка, останал и без доходи. „В смисъл, не са ме изгонили, но без книжка не мога да карам и седем месеца останах без работа”, обясни Лаков. От Пътна полиция обяснили на 29-годишния мъж, че резултатът се бави, тъй като кръвта му се изследва в лицензираната лаборатория на Института по криминалистика, където идвали проби от цялата страна.

Д-р Борислав Генчев е в списъка на вещите лица, които дават становище по дела за употреба на алкохол и наркотици. „Някои от тестовете реагират на медикаменти, които се изписват дори с обикновена рецепта от лекуващ лекар, като по-разпространени обезболяващи, а и на много медикаменти, които общопрактикуващите лекари изписват така наречените зелени рецепти. За много от тях е отбелязано, че могат да се използват и при шофиране, но при повишено внимание”, обясни д-р Борислав Генчев.

Разказът на Милен Лаков не изненадва д-р Генчев. „И аз има пациенти, които са се оплаквали по този повод. Оказва се, че някои от тестовете на полицията, които дават за пет наркотика положителен тест, оказва се, че след кръвна проба, която е бавна, скъпа, сложна, пациентът или засечения с обвинение за наркотици, е използвал медикаменти, които са разпространени в аптечната мрежа. Трамадолите. От групата лекарства, които съдържат парацетамол, някои леки седативни средства могат да реагират. Понякога и аулина и други подобни аналгетици от по-висш клас могат да реагират”, обясни д-р Генчев.

Медикът съветва, как да реагират шофьорите в случай, че са сигурни в себе си, че не са употребил наркотици. „Да съобщават, какви медикаменти са използвали, на органите на реда. Те биха съобразили, Мисля, този факт и биха решили, как да процедират с човека”, каза д-р Генчев.

От МВР отказах коментар, тъй като имало проверка по конкретния случай, която не била приключила. Милен Лаков твърди, че никога не е ползвал наркотици. „Не е проблем да те тестват. Проблемът е какво им показват машините или по-бързо да излиза този кръвен тест, а не 7 месеца”, заявява Милен Лаков. Той вече се е върнал на работното си място – тежкотоварен камион за разнос на хранителни стоки и подготвя съдебната си жалба си срещу МВР за пропуснати ползи.

 

Continue Reading

Previous: Два екипа огнеборци спасиха пет къщи при пожар в една
Next: Момиче самосатастрофа на бул. Черни връх в София.Няма пострадали, а

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.