Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Коронавирусът може сериозно да засегне очите. Съдовите заболявания на ретината
  • Новини

Коронавирусът може сериозно да засегне очите. Съдовите заболявания на ретината

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
Коронавирусът може сериозно да засегне очите. Съдовите заболявания на ретината

COVID-19 може сериозно да увреди очите

Коронавирусът може съществено да засегне очите. Съдовите болести на ретината като късен пост Коронавирус синдром зачестяват, сигнализира доктор Веселин Даскалов, който е един от най-хубавите български офталмолози. Оплакванията, свързани с очите, могат да се проявят директно след болестта, само че появяването им може да отнеме и месеци.

„ Имал съм към този момент няколко такива случаи на пациенти с тромбози. След снемане на анамнезата се оказва, че са преболедували ковид преди един, два или даже 6 месеца “, обясни шефът на Специализираната очна болница „ Пентаграм “.

Три са главните, съществени затруднения, които той е открил в практиката си. Едното е тромбоза на централната вена на ретината като разследване на микроемболизация, усилване на тромботичните процеси в дребните кръвоносни съдове или увреждана на съдовата стена на капилярите, породени от вируса SARS –CoV-2. Всичко това довежда до задръстване на централната вена на ретината или неин клон, което клинично се изявявя с утежняване или даже загуба на зрението

При инфаркт на зрителния нерв се запушват дребните кръвоносни съдове към изхода на зрителния нерв,, което предизвиква исхемична оптикопатия (инфаркт на зрителния нерв) – непълен или цялостен и може да докара до частична или практическа слепота.

„ Очната емболията – запушването на централната артерия на ретината пък е остро трагично положение, при което човек внезапно усеща, че пред очите му се спуска тъмна пелена “, споделя офталмологът. Първосигналната реакция на пациента е да намерения, че е колабирал. След 10 минути обаче той открива, че не е колабирал, а просто не вижда. Най-честата причина за очната емболия са ритъмните нарушавания на сърцето в резултат на ковид, а също и усилването на тромботичните процеси (увеличаване адхезията на тромбоцитите, или увреждането на съдовата стена). Тези микроемболи запушвайки централната артерия на ретината провокират инфаркт и надлежно хипоксия на ретината. „ Състоянието е извънредно незабавно и в случай че до 6-ия час не успеем да отпушим засегнатия кръвоносен съд, зрението се губи “, предизвестява доктор Даскалов.

Лекарите в Обединеното кралство, където Омикрон първо се популяризира всеобщо, сигнализират, че при тази вариация проблемите с очите могат да бъдат освен постковид синдром, само че и предиктор, че човек е притежател на болестта. В 11% от случаите, зачервяване на окото или развиване на конюнктивит е първият признак, надалеч преди човек да вдигне температура или да получи тресчица. Особено при млади, имунизирани хора, това може да остане и единственият признак, че са носители на вируса. „ Този факт може да помогне за ограничение на болестта. Ако в сегашната конюнктура някой към вас е със зачервено око, даже и нищо друго да му няма, имайте едно мислено “, предизвестява доктор Веселин Даскалов. И напомня, че още от началото на пандемията лекарите са с изключително внимание върху връзката сред ковид и очите. Един от първите експерти, които се пробваха да предупредят света за COVID-19, беше китайският офталмолог от Ухан Д-р Ли Ванлинг, който най-вероятно се е заразил от безсимптомен пациент с глаукома.

Continue Reading

Previous: Две жени откраднаха кола и поискаха откуп – КРИМИНАЛНО
Next: За тези, които са над 20 години, поне веднъж на

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.