Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баничка-душичка от половин пакет кори: Пълни тавата и е мека като дунапрен
  • Новини

Баничка-душичка от половин пакет кори: Пълни тавата и е мека като дунапрен

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Баничка-душичка от половин пакет кори: Пълни тавата и е мека като дунапрен

https://novostibg.eu/wp-content/uploads/2022/02/vita-odrinska-banica11.jpg

Цялата тайна е в плънката, която именно кара баницата да бухне и напълни тавата. Ето и рецептата за тази пухкава и вкусна баница на специализирания сайт gotvach.bg:

Баничка-душичка

Продукти:
10-ина листа кори за баница
Плънка:
3 яйца
200 гр. сирене
1/2 кофичка кисело мляко
1/2 ч.л. сода бикарбонат
3 с.л. олио
1 с.л. суха мая
1/2 ч.л. захар
1 с.л. брашно

Приготвяне:
Разбийте яйцата с тел. В половин кофичка кисело мляко угасете содата. Добавете я към яйцата, сложете натрошеното сирене и олиото. Разбъркайте сместа.
В малка купичка сложете сухата мая заедно със захарта и брашното. Долейте топла водичка и разбъркайте на каша. Добавете я към сместа с яйцата. Разбъркайте всичко, да се получи гладка каша. Заделете малко от сместа за намазване отгоре.
Намазнете подходяща тавичка – да не е много голяма, около 20-22 см са достатъчни.
Вземете един лист кора за баница и го сгънете на две. Нанесете върху кората от сместа за плънката и разнесете навсякъде. Завийте на руло от дългата страна, след което подредете в тавата под формата на охлюв, започвайки от средата.

Процедирайте така, докато изчерпате корите и плънката.
Накрая намажете баницата със заделената плънка и оставете да почива за около 20 мин, за да се надуят леко корите.
Включете фурната да загрява на 200 градуса. След като е загряла хубаво фурната, сложете баничката вътре.
Изпечете до готовност, а когато я извадите от фурната, покрийте с кърпа за 5 мин.
Да ви е сладко!

Тутманик душичка

Ако харесвате повече тутманик, ето една прекрасна рецепта за отлични резултати.
НЕОБХОДИМИ СЪСТАВКИ
брашно – около 1 кг
мая – 1 кубче
сол – 1 с.л.
захар – 1 с.л.
яйца – 3 бр.
сирене – 150 г
олио – 1/2 ч.ч.
сусам – 10 г

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
Пресейте брашното. Разтворете маята с 1/2 ч.ч. хладка вода. Към маята добавете 1 с.л захар и 1 с.л. брашно, разбъркайте и оставете сместа на топло, докато шупне.
Готовата мая изсипете към брашното, добавете солта, 3 с.л. олио и двете яйца. Разбъркайте и налейте още хладка вода до омесването на гладко тесто, което да не лепне по ръцете ви.
Свийте тестото на топка, покрийте го с фолио и го оставете на топло, за да втаса.
Готовото тесто разделете на три топки. Разточете всяка топка на кора.
Намажете всяка кора с олио и поръсете със сирене.
Сложете корите една върху друга и свийте на руло. Нарежете рулото на малки парчета.
Обърнете парчетата с разрезите нагоре и ги наредете в намазнена тава.
Разбийте третото яйце и намажете тутманика отгоре. Поръсете със сусам и сложете тавата в загрята фурна.
Изпечете на 180-200 градуса до готовност.
Добър апетит!

НЕВЕРОЯТНИ ОФЕРТИ ПОДБРАНИ ЗА ВАС

Continue Reading

Previous: Двете силни молитви към Свети Мина, които най-бързо помагат за сбъдване на искрени желания
Next: Издигна се! Преди обира на пощата в Катуница Васко Рупеца крал телевизори

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.