Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • САКАЛИЕВ РАЗКРИ ЗА ТЕЖКАТА БОЛЕСТ НА ДЪЩЕРЯ МУ: ВСИЧКО ЗАПОЧНА С БОЛКИ В БЪБРЕЦИТЕ
  • Новини

САКАЛИЕВ РАЗКРИ ЗА ТЕЖКАТА БОЛЕСТ НА ДЪЩЕРЯ МУ: ВСИЧКО ЗАПОЧНА С БОЛКИ В БЪБРЕЦИТЕ

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
САКАЛИЕВ РАЗКРИ ЗА ТЕЖКАТА БОЛЕСТ НА ДЪЩЕРЯ МУ: ВСИЧКО ЗАПОЧНА С БОЛКИ В БЪБРЕЦИТЕ

Бившият футболен национал разказа пред „България Днес“ за тежката болест, която откриват на дъщеря му Любомира. „Това е един рак, който е без симптоми. Като замина да учи в Южна Корея, я заболя левият бъбрек. Отивайки на преглед, й дават хапче, което успокоява болката, и й казват, че е някакъв спазъм. След няколко дни пак я заболява, отива и й правят 5Д скенер. Установяват, че на единия бъбрек има израстък около 7,5-8 см.“, споделя Сакалиев пред вестника.

„Това нещо в нея расте от 0,5 до 1 см на година. Това означава, че тя го има от 11-годишна. След като стана ясна диагнозата, й направиха операция. Отстраняват й бъбрека, бъбречната жлеза и два лимфни възела. След като приключва операцията, правят пак скенер, за да видят дали има разсейки, и засега няма. Проблемът на този вид рак сарком е, че той много бързо се разпространява. Много е агресивен и се разпространява навсякъде из тялото чрез кръвта. Преди няколко дни на дъщеря ми пак й направиха скенер. В четвъртък заминавам за Лондон, тогава вече ще видим дали има разсейки и как ще продължим“, допълва „армеецът“.

Сакалиев споделя, че никой не може да се ангажира и да дава прогнози. По думите му основното е, човек да мисли в правилната посока, да не се предава.

„Психиката в такава ситуация е най-важна. Очаквах подкрепа, но не в такива мащаби. Всичко това надмина моите очаквания. Знам, че хората помагат, така както и аз съм помагал. Но това е като цунами, няма и за 24 часа парите се събраха. Ако Люби има нужда от допълнително лечение, те ще се използват. Ако не, ще бъдат дарени за лечение на друго болно дете. Искам всичко да бъде прозрачно. Сметката, в която се събират пари, беше нулева от датата, в която публикувах това за Люби. Искам да се знае какви пари са влезли, колко са били разходите и приходите.“, допълва още футболистът.

По думите на Сакалиев до този момент сумата е около 70 хил. евро. Тя не е фиксирана, защото след започване на лечението не се знае как ще се развие самият процес.

„Може да е под тази сума, но може и да е над. Това ще стане ясно по време на лечението. Тези средства са за химиотерапията. Въпросната болница, в която се намира, е много добра. И със Стилиян Петров съм говорил по този въпрос. Да, може да е малко по-скъпа, но като цяло хората, които работят там, са много компетентни и са едни от най-добрите в Европа. Ние сме внесли 15 хил. евро, за да може да започне лечението. Оттук нататък след всяко едно действие, което болницата предприема към Люби, ще изпраща информация какво се е случило, колко пари и за какво са дадени и колко още са необходими. Сестра ми се занимава с всичко, свързано с финансите и разплащанията към болницата“, допълва Стойко Сакалиев.

Бившият нападател на ЦСКА не разкрива кой е човекът, който му е помогнал не само финансово, но и психически. Благодарен е на всеки, който е откликнал на апела за спасението на дъщеря му.

Continue Reading

Previous: Месец след сватбата вокалистката на Трифонов потъна в скръб
Next: Българската сватба, която стана известна в цял свят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.