Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Братя Галеви се завръщат!
  • Новини

Братя Галеви се завръщат!

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Братя Галеви се завръщат!

Издирваните безуспешно по цял свят мафиотски босове Братя Галеви се готвят за триумфално завръщане у нас, след като изтече абсолютна давност на присъдите им, разкри пред Lupa.bg осведомен източник от родната Дупница. Гангстерите Пламен Галев и Ангел Христов, които са бегълци от 2012-а, вече броят дните до прибирането у нас, недосегаеми за Темида.

В момента разбойниците ударно продават имоти, закупени по време на близо десетгодишната им одисея по света, обясни информаторът на Lupa.bg. Смята се, че последното скривалище на бившите барети от ЦСБОП е един от 17 508-те острова на най-многолюдната мюсюлманска страна в света – Индонезия. В държавата от Малайския архипелаг „братята” притежавали луксозно имение, в което дори приемали други нашенци, бегълци от закона.

Последно на аудиенция при Галеви била известна плеймейтка, която след завръщането си потвърдила, че къщата на гангстерите се превърнала в хан – постоянно идвали и си отивали гости от цял свят, написа преди време „Уикенд”.

Мафиотите често били посещавани и от техни авери в разбойническите дела в България, с които освен алкохол, жени и леки наркотици, споделяли и своите планове след изтичане давността на присъдите им.

Бившите командоси изчезнаха от страната през 2012-а, за да не влязат в затвора. Повод за бягството стана решение на Върховния касационен съд, който потвърди присъдите им като лидери на банда за рекет и побоища. Двамата се изпариха в деня преди да бъдат прибрани в пандиза, за да изтърпят наказанията си.

Пламен Галев получи 5 години затвор, а Ангел Христов – Геле „само” 4. След бягството тандемът бе обявен за издирване от Интерпол. Оттогава се носят различни версии за тяхното местонахождение, но нито една не е потвърдена от официални източници.

Ангел Христов на два пъти се връщал инкогнито в България. За сефте Геле се появил у нас покрай смъртта на майка си Искра през февруари 2014-а. След това се върнал в имението в близкото до Дупница с. Ресилово през 2017 г., за да види семейството си и да нагледа строежа на свой хотел в региона, категоричен е информаторът на „Уикенд”.

Според мълвата в ъндърграунда Геле влязъл в България през зелената граница с Гърция. Бандитът се опасявал, че колкото и да се е променил от 2012 досега, ако пресече браздата като турист, винаги съществува опасност да бъде разпознат и задържан.

НЕВЕРОЯТНИ ОФЕРТИ ПОДБРАНИ ЗА ВАС

Continue Reading

Previous: 96-годишна старица реши да продаде къщата си. Прекрачвайки прага, брокерът загубил ума и дума! Вътре видя
Next: Турция поиска 6 острова от Гърция

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.