Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 7 неща, които мъжете мразят в жените над 40: особено седмото ги вбесява
  • Новини

7 неща, които мъжете мразят в жените над 40: особено седмото ги вбесява

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
7 неща, които мъжете мразят в жените над 40: особено седмото ги вбесява

Мнозина казват, че една жена на четиридесет е по-съблазнителна, отколкото на двайсет, а причината е, че най-накрая знае какво иска от себе си и живота си. Но жените искат ли същото като мъжете?

Ето седем неща, които мъжете не могат да понасят в жените над 40 :

жена с къса коса

Къса коса
Въпреки че стилистите гарантират, че късата коса често подмладява жената, а късият „боб“ е една от най-популярните прически, мъжете наистина не искат съпругата или приятелката им да имат къса коса.

Ако имате гъста и здрава коса, можете да я оставите да расте свободно, въпреки че сте далеч над четиридесетте.

пълна жена над 40

Наднормено тегло
Мъжете наистина не искат жените им да наддават на килограми. Но, за съжаление, почти всяка втора жена на около четиридесет години напълнява и влиза в света на по-„големите“ жени.

Независимо дали вашият съпруг харесва външния ви вид или не, не трябва да позволявате на теглото ви да се колебае. Все пак е въпрос на здраве, а не на външен вид.

жена лоши зъби

Лошите зъби
Днес жените са по-склонни да плащат за ботокс, отколкото за преглед при зъболекар. Никога не можеш да си позволиш това. Здравите зъби означават здрави черва, а здравите черва гарантират добър имунитет.

Косми
Всяка добре поддържана жена ще отиде на лазерна епилация, а ако не може, ще премахне косъмчетата сама с епилатор или кола маска.

равни спортни обувки

Равни обувки
Може би вече не можете да си позволите да ходите на високи токчета, защото с годините се появяват различни деформации по стъпалата, но при мъжете токчетата са израз на женственост. Не е задължително да са високи 15 см., достатъчно е да носите по-ниски токчета, които ще издължат силуета ви и ще придадат строен и по-слаб вид на краката ви.

жена с голяма чанта

Големи чанти
Само една жена знае какво може да се побере в чантата й, но по някаква причина мъжете не могат да понасят, когато видят жена, която носи голяма и претъпкана чанта. Това е просто отвратително за тях!

оценяващ поглед

Поглед, който подценява и оценява
Всяка жена знае, че мъжът обича най-много, когато една дама го гледа с възхищение и обожание. Ще се съгласите обаче, че това зависи от самия мъж, не изцяло от жената. Ако искате жените да ги гледат мило, мили мъже, трябва да заслужите този поглед!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето новата любов на Емо Чолаков
Next: Какво се случва с Андре Токев? Все още е на свобода

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.