Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако пиете всяка сутрин мед и вода в продължение на 1 година. Крайният резултат ще бъде следния
  • Новини

Ако пиете всяка сутрин мед и вода в продължение на 1 година. Крайният резултат ще бъде следния

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2022
Ако пиете всяка сутрин мед и вода в продължение на 1 година. Крайният резултат ще бъде следния

Можете да споделите с приятели от тук:

Кристал Дейвис е млада жена, която споделя своята невероятна история с милиони хора по света, които не вярват в силата на природните лекарства.

Нейната история започва преди 1 година, когато се разболяла от грип, а медикаментите от аптеката не й помогнали.

“Лекарствата от аптеката изобщо не ми помогнаха, а бях слаба. Една жена ми препоръча да пия топла вода с мед и лимон всяка сутрин. Разбира се, реагираха скептично, но реших да я послушам, защото не виждах интелигентно решение. Грипът отмина, но напитките ми преминаха в навик.

Започнах да го пия всеки ден и тази традиция вече продължава 1 година. За това време организмът ми се превърна в невероятен и неочакван начин. Тук всичко се промени:

За 1 година нито веднъж не настинах. Не ме притесняват и болките в стомаха.

Трябва да спомена, че никога не съм вярвала в силата на народната медицина. Бях роб на аптеките. Когато и да ме болеше стомах – пиех таблетки. Хронична умора – пия мултивирамини. Знам, че ме разбирате за какво говоря.

За 1 година не кихнах нито веднъж. Моето главоболие е минало. Сега си нося мед и лимон, където и да ида. Пия тази смес дори и в хотели, летни почивки и зимни.

Вече не пия сутрешно кафе, а много лесно се събуждам.

Моят лимонено-меден коктейл ме освободи от зависимостта от кафето. Сега имам много повече енергия през деня. Отлично спя и се събуждам усмихната.

Преди, за да се събудя ми трябваше цял час. Сега не съм нервна, забравих, кога за последен път чувствах напрежение.

Убедих цялото семейство да последва моя пример. Така последната година всички сме освободени от настинки и грип.

Не знам как действа този магически напитка, но наистина действа. Много съм и благодарна на жената, която ми даде съвет!

Моята рецепта:

Обикновено за 1 чаша питие изстисквате половин лимон и добавяте лъжица мед. Сместа се пие с преварена вода. Пия напитката всяка сутрин след като се събудя.

Как работи?

Ровех се в медицински сайтове, за да разбера за какво става дума. И разбрах няколко важни неща.

Тази напитка ви предпазва от инфекции на пикочните пътища. Лимон и мед стимулира работата на храносмилателната система, а и хидратира дебелото черво. В резултат получавате отлично средство срещу запек и цистит.

Медът съдържа мощни антибактериални свойства, а с това ви предпазва от всякакъв вид инфекции.

Също така, кара стомаха да произвежда повече сокове, които позволяват на организма по-ефективно да елиминира токсините. Поради това много лесно може да контролирате теглото си.

Лимонът има много положителни свойства, когато става дума за здравето на кожата. Също така, пречиства кръвта. Ако храните тялото си с лимон, много по-бързо произвежда нови клетки.

Водата пък стимулира производството на колаген, който е необходим за вашата кожа.

Горещо препоръчвам напитката. Освен това е вкусна! Просто опитайте. ”

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Затвор грози майка, оставила голямата си дъщеря да се грижи за братята и сестрите си
Next: Д-р Емилова разкри как да отслабнем рекордно бързо за 20 дни и да влезем във форма за лятото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.