Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • МВР удари ловната дружинка на Борисов
  • Новини

МВР удари ловната дружинка на Борисов

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2022
mvrobobikoi.png

Полицията откри 4000 бутилки алкохол без бандерол в имот на Бейзат Яхя, баща на депутат от ГЕРБ

Министерството на вътрешните работи е извършило с разрешение на съда претърсвания в имоти на бившия шеф в горското в Шумен Бейзат Яхя. Мъжът е доскорошен активист на ДПС и приближен до бившия премиер Бойко Борисов. Неговият син Илтер Бейзатов, който в момента е депутат от ГЕРБ, е изпълнявал длъжността зам.-директор на ловното стопанство „Паламара“, където Борисов обичаше да ловува, пише СЕГА

При претърсванията са открити 14 ловни пушки, пистолет, ловни трофеи – меча кожа, еленови рога, както и близо 4000 бутилки алкохол без бандерол. В един от имотите са намерени документи за продажба на държавни имоти, за които се предполага, че са закупени от подставени лица. Обиските са извършени в рамките на дело за пране на пари.

Според разследвания на изданието ловно стопанство „Паламара“ е било любимото на Борисов и дългогодишния шеф в Североизточното държавно предприятие Бейзат Яхя. Той беше освободен от съвета на директорите на горското по време на първия служебен кабинет на Румен Радев. През 2020 г. ловният парк продаде апетитен парцел от 12 дка , върху който са построени три масивни сгради с обща площ 842 кв. м., за едва 83 200 лв. Оказа се, че фирмата-купувач „Еколес Венец“ ЕООД е дължала на основание договор за паричен заем 162 800 лв. на шефа в горското Бейзат Яхя. Освен това оценителят в търга Симеон Бънков, който определи първоначална цена на парцела от 81 300 лв., е пряко свързан с Яхя.И двамата са в управата на сдружението „Ловно-рибарско дружество „Паламара“. В организацията е и синът на Яхя – Илтер Бейзатов Садъков, депутат от ГЕРБ.

Също така държавното предприятие „Паламара“ е сключило 15-годишен договор за наем на 321 кв. м помещение в с. Венец, чийто собственик е функционер на движението на Доган. Наемодателят – фирмата „Б-НАС“ ЕООД се притежава от Назиф Ахмед Сейфула, дългогодишен член на ДПС. Неотдавна шефът в горското Бейзат Яхя продава на „Б-НАС“ пристройка в същата сграда, която „Паламара“ наема. Справка в имуществената декларация на Яхя показа, че и тази фирма заедно с физическото лице са били в негов дълг. Дружеството „Б-НАС“ е дължало на Бейзат Яхя 45 700 лв., а Назиф Сейфула лично му е дължал 107 000 лв.

На практика се получава така – от една страна, ловно стопанство „Паламара“ продава изгодно имот на дружество, което има да дава пари на шефа в горското с право на глас. От друга страна ловното предприятие наема за нуждите си друг имот, но и този път от човек, от когото Бейзат Яхя има вземане. Изнесените тогава факти за Бейзат Яхя и имотните сделки на „Паламара“ бяха обект на проверка от Антикорупционната комисия (КПКОНПИ), която излезе с решение, че няма конфликт на интереси.

Ловното стопанство „Паламара“ и местната община са любимо място за отдих на премиера Бойко Борисов. Неотдавна в социалните мрежи бе разпространена информация, че Борисов е почивал в ловния парк, стопанисван от Валентин Златев, докато е бил на обиколка в Североизточна България, за да инспектира строителството на магистрала „Хемус“. Очевидец твърди, че на 24 и 25 април м.г. премиерът, придружаван от охрана на НСО, е отсядал в „Паламара“, където е бил домакинстван от Бейзат Яхя. На въпрос от „Сега“ дали това отговаря на истината, Борисов отговори единствено: „Не. Отдавна не ловувам“. От СДП-Шумен не пожалаха да кажат дали премиерът е посещавал хижите.

През годините обаче премиерът е показал, че ловният парк и с. Венец не са му чужди. През 2014 г. беше заснет по време на събор с конни надбягвания и народни борби в селото да седи до настоящия шеф в Горското Бейзат Яхя и бизнесмена Валентин Златев. Поводът за събитието тогава беше обрязването на двамата внуци на Яхя.

През 2013 г. пък избухна скандал, след като стана ясно, че военни хеликоптери на няколко пъти са били използвани като въздушни таксита за представители на Министерския съвет. Според справката на военните на 15, 17 и 18 септември 2011 г. хеликоптерите са извършили три полета до района на Шумен. Крайната точка е била държавното ловно стопанство „Паламара“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Застреляха 24-годишно момче в главата, опитал се да защити приятелката си
Next: Откриха мъртва 11-годишната Любка Михайлова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.