Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бесен младоженец избяга от сватбата си, причината е смайваща
  • Новини

Бесен младоженец избяга от сватбата си, причината е смайваща

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2022
madldlalda.jpg

Младоженец избяга от собствената си сватба, след като новите му роднини не пожелаха да задоволят кулинарните му предпочитания.

В крайна сметка тържество имало, защото след броени часове чревоугодникът се врекъл във вечна вярност на момиче, което успяло да угоди на желанията му, пише Timesnownews.com.

В деня на тържеството младият индиец Рамакант Патра пристигнал в селото на невестата с голямото си семейство. Именно там трябвало да се състои дългоочакваната церемония.

Отначало всичко вървяло по мед и масло и двете семейства се разбирали много добре. Но празничната трапеза успяла да развали цялото тържество.

След като всички традиционни ритуали били изпълнени, сватбарите се събрали на масата. Младоженецът решил веднага да покаже вкусовите си предпочитания и помолил семейството на булката да приготви любимото му ястие – овнешко къри. Когато обаче седнал на масата, с възмущение забелязал, че никой не е изпълнил желанието му.

Недоволството на близките му било толкова голямо, че боят между сватбарите се разминал на косъм.

„О, това е всичко“, заявил Рамакант. И напуснал къщата на булката.

=

След като близките на невестата се окопитили, решили да върнат младоженеца беглец. Той обаче категорично отказал да се занимава с тях.

И докато роднините на булката се опитвали да го успокоят, неговите близки вече му били намерили нова съпруга. В селото те срещнали момиче, което знаело как да готви къри и било готово да се омъжи, без дори да е виждало бъдещия си мъж.

Така до края на деня Рамакант имал нова съпруга, с която се прибрал у дома.

Недоволни от развоя на събитията, роднините на изоставената булка първо смятали да подадат сигнал в полицията, за да върнат упорития младоженец, но после променили решението си и насочили усилията си към търсене на нов мъж. /jenata.blitz.bg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българите, работили в чужбина, ликуват след тази новина за данъците им
Next: 62-годишен софиянец откри портмоне пълно с пари в магазина и не го върна! Вижте само какво го сполетя преди малко

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.