Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Путин: Дайте ми плажовете, златото и пътища и България ще стане по-добре от Швейцария
  • Новини

Путин: Дайте ми плажовете, златото и пътища и България ще стане по-добре от Швейцария

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2022
putinpljajaove.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

България е богата държава, буквално плячкосвана от малък и безкрайно алчен елит.

Така президентът Владимир Путин отговори на въпрос българи от малката общност живееща в Русия, по време среща в градчето им в Бесарбийсския регион. Ако аз управлявах България, дори не България, дайте ми само златото, пътищата и плажовете, само с това мога да удвоя пенсиите веднага, каза Путин.

„Нека погледнем цифрите – в пенсионния фонд годишно постъпват около 2,5 милиарда евро. С тях се плащат настоящите пенсии. В същото време, само от една от златните концесии, които са общо 4, държавата губи 1 милиард евро. Това не са измислени цифри, това са официални данни. Въпросният концесионер е внесъл в хазната за 2017 г. 20 милиона евро. В концесионния договор пише, че това е 2% от печалбата. Значи извън България са изтекли 980 милиона евро. Близо 1 милиард. А концесиите, както казах, са 4. Дори другите да са по-малки, поне 2 милиарда евро общо губи българският народ само от това…“ – обясни президентът.

После мина на пътищата.

„Европа строи на България безплатни магистрали. А България не си събира таксите за тях. За цяла година, България събира 150 милиона евро от винетки. Сърбия, която сама си строи магистралите, и която има по-къса отсечка от България, та Сърбия събира само от транзита си 1 милиард евро. От същите камиони, които минават и през България“.- обясни Путин.

Накрая коментира и темата за Черноморието:

„Наши туристи – около 600 хиляди на брой са си купили имоти край морето. Влели сме милиарди в българската икономика. И сега вместо да ни насърчат, както правят например гърците, те се опитват да ни изгонят. Имало някаква „руска заплаха“. И това пряко обезсърчи нашите купувачи. Това не е ли глупава политика – в Гърция няма руска заплаха, а в България има? Но има и по-голям абсурд – само Крим, който е на север и има месец и половина летен сезон, та само Крим докарва двойно повече пари на Русия, отколкото цялото крайбрежие докарва на България. Където летният сезон е двоен – 3 месеца. Представете си колко повече хотели и колко по-дълга плажна ивица имат!

И колко по-топло е там. И от това какво влиза в хазната? Нищо. Кражбите са невиждани, затова е така…“ – завърши Владимир Путин.

Ако се направи равносметка, дори само от тези 3 компонента, в българския бюджет могат да влязат нови чисти 6-7 милиарда евро.

Ще се удвоят пенсиите, а ще има и за друго. Но този нещастен народ просто е изтеглил най-лошия късмет на историята. Няма по-пропаднали и по-крадливи политици от българските – бяха финалните думи на руския държавен глава.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Eва от Тоника погреба майка си
Next: bTV пусна нови водещи вместо Сашо и Деси

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.