Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наричат го руското чудо и макар да звучи силно, то наистина е такова. Прави белите дробове на пушача като чисто нови
  • Новини

Наричат го руското чудо и макар да звучи силно, то наистина е такова. Прави белите дробове на пушача като чисто нови

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2022
beforeafterbqldrrrob.jpg

Името звучи силно, но ефектът от отварата е наистина чудо за пречистване на белите дробове на пушачите!
Ако сте пушач, то в никакъв случай не пропускайте тази статия. Защото благодарение на нея или по-точно на отварата, ще постигнете пълно пречистване на белите дробове и като нищо може да накарате личния си лекар да си скъса дипломата. Наричат отварата руското чудо и макар да звучи силно, то наистина е такова. Ефектът от него е необясним досега и за медиците, тъй като след три месеца употреба, то спомага за цялостното пречистване на белите дробове. А какво по-важно от това за хората, които така и не могат да се откажат от цигарите.

Тази отвара се прави от билката живовляк, която е призната като една от петте най-добри билки за пречистване на белите дробове.

Той е употребяван повече от стотици години, а свойствата му да облекчава и лекува кашлицата, са известни в цял свят. Освен това живовлякът успокоява бързо възпалени мукозни мембрани, ако имаме такъв проблем и като цяло лекува безотказно възпаленията на белия дроб.

Може бързо да си приготвите въпросната отвара у дома като указанията са съвсем елементарни. Трябва просто да се сдобиете с една шепа ситно начукани листа от билката живовляк и да ги сложите в стъклен буркан. Отгоре ги залейте с половин литър непременно вряща вода, затворете буркана и оставете отварата да престои на плота или някъде другаде за два часа – не и в хладилника обаче.

След като срокът изтече, прецедете отварата и започнете употребата й.
Вие си преценявате по колко пъти и кога да пиете, но задължително трябва да изпиете цялата течност за деня. На следващия ден правите отново и така три месеца, след които се спира, за да се направи почивка. След три месеца наистина ви съветваме да отидете на лекар и сами да констатирате положителната промяна в дробовете си. А най-важното, което следва също от пиенето на отварата е, че след първото тримесечие много пушачи сами спират цигарите. Просто, защото изпитват непоносимост към никотина. И най-голямото чудо – не напълняват от това!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Болен мъж: Преди три месеца имах рак от главата до петите, а сега съм напълно здрав
Next: Изловиха Радев посред нощ в много тесен кръг в интригуващо действие

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.