Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Къпят се в пари! Венелин Петков и Николета Маданска заживяха в палат за милиони в Бистрица
  • Новини

Къпят се в пари! Венелин Петков и Николета Маданска заживяха в палат за милиони в Бистрица

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2022
kupqtptptpsevaprair.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Половинката на Венелин Петков – спортната журналистка Николета Маданска, най-после
потвърди, че двамата живеят на семейни начала, като публикува снимки от къщата
на Петков в Бистрица.

От фотосите се вижда, че дворът на палата е просторен, а пътечките са облицовани
със скъп камък. Зелена морава, красиви храстчета, лятна шатра и саксии с цветя
красят градината, обградена с двуметрова плътна ограда, която да пази Петков и
любимата му от любопитните погледи на комшиите. Официалният ремонт на имота приключил
едва през миналата година, разкриват колеги на журналиста от Би Ти Ви, така че
той все още се водел новодомец и съвсем наскоро черпил за нова къща.

 

Строежът обаче бил започнал още през 2017 г., когато Петков се опаричил и решил
да смени тясната квартира в стара кооперация на столичната ул. „Иван Асен“ с палат
по негов проект насред чистия въздух и природата в Бистрица. Съседи на бившия
водещ на новините издават, че къщата му била на два етажа и от нея лъхал лукс.
Той и годеницата му Николета обаче бранели личното си пространство всячески и
дори най-любопитните съседи не можели да хвърлят поглед върху цялостния облик
на дома им.

 

Не е никак чудно, че Венелин е успял да си позволи разходите по проектирането,
строежа и обзавеждането на подобен тип лукс имот, тъй като през последните години
той е един от най-високоплатените телевизионери у нас. Като шеф на отдел „Новини
и актуални предавания“ в Би Ти Ви Петков се разписвал срещу 15 до 20 хиляди лева
месечна заплата, като крупната сума варирала в зависимост от бонусите, които му
се полагали, разкриват бдителни негови колеги.

 

48-годишният журналист избрал Бистрица заради спокойствието и възможността за
разходки в региона, който е особено желан от младите родители с финансови възможности.
От няколко месеца насам усилено се говори, че с Николета Маданска очакват първо
дете, а честите ѝ отсъствия от спортната емисия само подклаждат допълнително огъня.
Фината журналистка обаче не издава дали ще става майка или не. В палата в Бистрица
тя и 48-годишният Венелин засега съжителстват само с нейното куче, но скоро членовете
на семейството може и да се увеличат.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Млада жена, дойде да посети майка си и остана като гръмната от думите й
Next: Убиецът на мазнини – гори по 1кг на ден! Само 10 дни консумация равни на минус 10 килограма

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.