Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Къпят се в пари! Венелин Петков и Николета Маданска заживяха в палат за милиони в Бистрица
  • Новини

Къпят се в пари! Венелин Петков и Николета Маданска заживяха в палат за милиони в Бистрица

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2022
kupqtptptpsevaprair.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Половинката на Венелин Петков – спортната журналистка Николета Маданска, най-после
потвърди, че двамата живеят на семейни начала, като публикува снимки от къщата
на Петков в Бистрица.

От фотосите се вижда, че дворът на палата е просторен, а пътечките са облицовани
със скъп камък. Зелена морава, красиви храстчета, лятна шатра и саксии с цветя
красят градината, обградена с двуметрова плътна ограда, която да пази Петков и
любимата му от любопитните погледи на комшиите. Официалният ремонт на имота приключил
едва през миналата година, разкриват колеги на журналиста от Би Ти Ви, така че
той все още се водел новодомец и съвсем наскоро черпил за нова къща.

 

Строежът обаче бил започнал още през 2017 г., когато Петков се опаричил и решил
да смени тясната квартира в стара кооперация на столичната ул. „Иван Асен“ с палат
по негов проект насред чистия въздух и природата в Бистрица. Съседи на бившия
водещ на новините издават, че къщата му била на два етажа и от нея лъхал лукс.
Той и годеницата му Николета обаче бранели личното си пространство всячески и
дори най-любопитните съседи не можели да хвърлят поглед върху цялостния облик
на дома им.

 

Не е никак чудно, че Венелин е успял да си позволи разходите по проектирането,
строежа и обзавеждането на подобен тип лукс имот, тъй като през последните години
той е един от най-високоплатените телевизионери у нас. Като шеф на отдел „Новини
и актуални предавания“ в Би Ти Ви Петков се разписвал срещу 15 до 20 хиляди лева
месечна заплата, като крупната сума варирала в зависимост от бонусите, които му
се полагали, разкриват бдителни негови колеги.

 

48-годишният журналист избрал Бистрица заради спокойствието и възможността за
разходки в региона, който е особено желан от младите родители с финансови възможности.
От няколко месеца насам усилено се говори, че с Николета Маданска очакват първо
дете, а честите ѝ отсъствия от спортната емисия само подклаждат допълнително огъня.
Фината журналистка обаче не издава дали ще става майка или не. В палата в Бистрица
тя и 48-годишният Венелин засега съжителстват само с нейното куче, но скоро членовете
на семейството може и да се увеличат.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Млада жена, дойде да посети майка си и остана като гръмната от думите й
Next: Убиецът на мазнини – гори по 1кг на ден! Само 10 дни консумация равни на минус 10 килограма

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.