Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изнесе се на рождения ден на дъщеря ни, а аз вече с гордост се наричам самотен баща
  • Новини

Изнесе се на рождения ден на дъщеря ни, а аз вече с гордост се наричам самотен баща

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2022
bashtadeteiznesenajena.jpg

Чувал съм за самотни майки, но за самотни бащи…. Как бих могъл да предположа, че ще преживея подобен ад, когато преди четири години казах пред олтара „Да“? Кой влюбен мъж подозира, че някой ден съпругата му ще изостави него и малката им дъщеричка заради друг мъж? С Лина бяхме прекрасно семейство. Знаех, че тя не ме обича толкова силно, колкото аз нея, но за мен по-важно беше, че сме заедно. Година след сватбата ни, жена ми роди красива дъщеря. Това беше най-щастливият ден в живота ми. Но след раждането Лина се промени. Отказваше да се грижи за бебето, не й даваше да суче, и постоянно се оплакваше, че била изнервена от детския плач. Принудих се да купувам сухо мляко, за да има дъщеря ми какво да яде. Бях и майка, и баща. Година по-късно, Лина заяви, че е уморена да седи вкъщи и иска да започне работа. Заряза детето на ясла и се върна в офиса.

Оттогава все по-често се задържаше на работното си място, оправдавайки се, че има спешни ангажименти. За нея клиентите й бяха по-важни, отколкото момичето ни. Дъщеря ми порасна с мисълта, че майка й не я обича и често плачеше, защото жена ми грубо я отблъскваше, когато тя протягаше ръце към нея. С всеки изминат ден отношенията ни се влошаваха. Бях принуден да се грижа за всичко у дома. Веднъж, докато с Лина спорехме, тя заяви, че не обича детето и никога не е искала да става майка. С течение на времето придобих усещането, че в живота й има друг мъж. Тя постоянно се затваряше в банята и с часове говореше по телефона.

В деня, в който дъщеря ми навърши две години, жена ми ни напусна. Когато с момиченцето ми се прибрахме от детската площадка, установих, че дрехите на Лина липсват. На масата имаше бележка, в която пишеше колко е уморена да живее с нас и, че никога не е обичала мен и нежеланото си дете. В този миг моят свят се срина. Нямах представа какво да правя. Обадих се на майка си и я помолих да вземе дъщеря ми за една вечер, докато намеря бавачка. За щастие мама се съгласи веднага. Няколко дни по-късно намерих свястна жена, която си върши работата съвестно. По време на развода разбрах, че Лина има любовник, заради когото всъщност ни заряза. Тя така и не потърси повече дъщеря ни. В съда поисках да й отнемат родителските права. Детето ми няма нужда от такава майка. Сега с гордост се наричам самотен баща. Моето сладко момиче е центърът на моята Вселена. Ще направя всичко възможно, за да израсне добър и достоен човек.


Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Министър Събев подлуди България с милионите, къщите и моторите си
Next: Вижте шокиращите кадри: Топ журналист и депутат се сбиха в националната телевизия на Украйна

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.