Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена осиновила момче, което никой не искал. Ето как изглежда след година в новото семейство
  • Новини

Жена осиновила момче, което никой не искал. Ето как изглежда след година в новото семейство

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2022
jenaososinovoa.jpg

Тази история изумила целия свят. Жена реши да осинови болно момче, от което дори лекарите се отказали. Тя успяла да му даде надежда и вяра в щастливото бъдеще.

Като цяло трябва да отдадем почит на хората, които осиновяват деца, за това трябва да имате много търпение и сила. А семействата, които вземат деца с физически увреждания, са върхът на доброто!

Днес от 365 Новини ще ви разкажем тази страхотна история.

Присила Морс живее в САЩ и е активен потребител на социалните мрежи. Един ден тя попаднала на пост за болно момче, което никой не искал да осинови. Той току-що бил навършил седем години, но прекарал целия си живот в болници.

 

Момчето имало сериозни здравословни проблеми: церебрална парализа, сколиоза и сериозно забавяне на развитието. В този пост жената прочела кратка информация за него. Там било казано, че биологичните му родители почти не са хранили детето, не са му обръщали внимание и напълно го игнорирали.

 

По това време Присила вече имала деца: две нейни собствени деца и едно осиновено момиче. Жената помислила малко и все пак решила, че има достатъчно любов и грижи за още едно детенце. След няколко дни Присила и съпругът й вече били в центъра за осиновяване.

По-късно осиновителите разказват, че когато видели бебето Райън, са били шокирани. Детето приличало на скелет и трудно можело да се движи.

 

„Момчето беше много слабо и практически нямаше мускули. Беше дебело колкото ръката ми. Дори не можех да си представя, че всичко е толкова зле “, спомня си жената.

 

Животът на момчето висял почти на косъм и новите родители го откарали на секундата в клиниката Вандербилт в САЩ. Лекарите трябвало да хранят детето със специална сонда и капкомери. И след две седмици лечение, момчето можело да бъде заведено при новото си семейство.

 

Минала една година, теглото на момчето се нормализирало, то започнало да се учи да говори и вече постига успехи. Райън се усмихва много и се радва да общува с други деца. А Присила казва, че вече почти никога не плаче.

семейство

Само благодарение на любовта, грижите и усилията на осиновителите си, детето започнало да се възстановява. Останалите деца в семейството също са много доволни от братчето си, играят си с него с удоволствие, четат му и му обръщат много внимание.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Водещият на България сутрин стана баща за втори път, бебето с много интересно име
Next: Бойко Борисов: Хемус няма да стане НИКОГА, ГЕРБ трябва да се върне на власт!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.