Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ясновидката Теодора Стефанова: 4 години живот остават на ЕС, след това ни поема Русия
  • Новини

Ясновидката Теодора Стефанова: 4 години живот остават на ЕС, след това ни поема Русия

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2022
testadfanova.png

Теодора Стефанова накара всички привърженици на Запада да настръхнат заради това, което вижда тя в близкото бъдеще!

Една от най-известните ясновидки на международно ниво в България е Теодора Стефанова. Тя е известна с точните си предсказания за Силвио Берлускони, който от десетилетия използва услугите й.

Пророчицата обаче този път вижда нещо, което надали ще се понрави на Берлускони. Тя вижда края на Европейския съюз и началото на нова дружба между България и Русия.

Всичко това ще се случи не по-рано от 2025 г. ЕС ще се разпадне, а България отново ще премине към източния лагер и ще се сприятели с Русия, научи 365 Новини.

„ЕС ще се разпадне около 2025 г. Ние ще извървим нов път. Най-много ще си взаимодействаме с Русия и Турция. Евразия ще бъде най-мощният проект, който ще създаде нов световен ред.“ – разкрива виденията си Теди Стефанова.

Теодора Стефанова със страшни предсказания за ЕС

Теодора Стефанова със страшни предсказания за ЕСПо всичко личи, че промените вече започват. Служебният кабинет на Румен Радев не се церемони и следва изцяло националните интереси, каквито са заръките на президента. Ген. Радев успешно лавира между Запада и Русия, сякаш знаейки, че един ден България може отново да се ориентира на изток.

Краят на ЕС започна от излизането на Великобритания от него. Пандемията обаче още повече усили нещата, припомня ТРГ.

Лидери като Виктор Орбан не спират да хвалят Русия, а в същото време критикуват ЕС, където Унгария е член.

Всичко това показва, че планът на Владимир Путин „Разделяй и владей“ дава резултати. Това се вижда и по отношението му към България. Вчера честити празника на Северна Македония, която определи като създател на славянската писменост. По този начин Путин налива масло в огъня и скарва още повече двете държави, за да ги овладее по-лесно поотделно след това.

Теодора Стефанова вижда всички тези предстоящи събития и предупреждава всички, че скоро Русия ще играе много важна роля у нас и затова не бива да продължава с откровената си русофобска политика от последните месеци.

Източник: Зона 98

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бойко Борисов: Хемус няма да стане НИКОГА, ГЕРБ трябва да се върне на власт!
Next: Анелия Димова беше жестоко убита, разбил й е главата с бутилка уиски

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.