Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромна мистерия около Даяна! Кои са трите й деца, питат се всички
  • Новини

Огромна мистерия около Даяна! Кои са трите й деца, питат се всички

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2022
daqnnnananana.jpg

Преди дни светът впери поглед към Лондон, където принцовете Уилям и Хари се събраха отново. Причината – да почетат покойната си майка, принцеса Даяна. 39-годишният херцог на Кеймбридж и 36-годишният херцог на Съсекс разкриха дългоочакваната статуя на принцесата на Уелс в градината на двореца.

Датата бе особено значима, тъй като на 1 юли тази година принцеса Даяна, която загина трагично при автомобилна катастрофа в Париж през 1997 г., щеше да отбележи 60-ия си рожден ден.

Интересен детайл е, че преди церемонията в градината бяха засадени над 4000 цветя (сред които и любимите на принцесата незабравки, лалета и бели рози), за да „създадат по-приятна обстановка по време на откриването“, поясняват от Двореца.

Статуята, отдаваща почит на принцесата на Уелс, е създадена от скулптора Ян Ранк-Бродли, който присъства на събитието заедно с градинския дизайнер Пип Морисън. Тя е вторият мемориал на Даяна в Лондон, след като в Хайд парк беше открит 210-метров фонтан през 2004-та.

Даяна е изобразена с три деца. Да, правилно прочетохте – въпреки че на повечето снимки оставаме с впечатлението, че са само две, този кадър улавя произведението от друг ъгъл:

Именно тук се появиха доста въпросителни и мистерии около въпросната статуя. Всички започнаха да се питат защо покойната принцеса е с три деца, след като има две – принцовете Уилям и Хари? Кои са въпросните деца? И защо Даяна е увековечена точно в тези дрехи.

Решението да се включат трите детски фигури, които са избрани произволно, за да представят различни етноси и социални класи, е с цел да се изобрази невероятната способност на принцеса Даяна да се сближава бързо с хората и дългогодишното ѝ сътрудничество с благотворителни организации, свързани с деца.

Официалното изявление на кралското семейство гласи: „Статуята трябва да отразява топлината, елегантността и енергията на принцеса Даяна, принцесата на Уелс, както и нейната работа и въздействието, което оказва върху толкова много хора“.

Фигурата на Даяна, принцесата на Уелс, е заобиколена от три деца, които символизират универсалния и щедър обхват на благотворителната дейност на принцесата. Визията ѝ се основава на последния период от живота ѝ, защото по това време тя придобива увереност в ролята си на посланик за хуманитарни каузи, и цели да пресъздаде нейния характер и състрадание, уточняват от edna.bg.

Комбинацията от небрежно разкопчаната риза, полата с висока талия и модерният колан напомнят на визията на принцесата през 1993-та, когато тя позира със синовете си за коледна картичка. / jenata.blitz.bg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрители изригнаха срещу Ергенът: Кифлоч до дупка! Ужасно нахални и самонадеяни
Next: Зимата се завръща с пълна сила до часове, ето къде ще завали сняг!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.