Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 15-годишната Ивон Динева има личен гримьор! Пуши наргиле по баровете, Анелия е безсилна да се справи с нея
  • Новини

15-годишната Ивон Динева има личен гримьор! Пуши наргиле по баровете, Анелия е безсилна да се справи с нея

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2022
ivondanenneliq.jpg

Агенцията за закрила на детето би трябвало да се самосезира по въпроса с малолетната дъщеря на фолк звездата Анелия, видя ТРГ.

15-годишната Ивон е по-изпусната даже от скандалната Сузанита, а майка ѝ е вдигнала ръце от нея. Момичето кръстосвало София по цели нощи, пушело наргиле и се държало като лека жена, докато певицата обикаля България, за да работи, писа „Уикенд“.

Ако Сузанита ходи по кръчмите, защото има участия там, малолетната Ивон го прави само за купона, твърдят познати на двете тийнейджърки.

Според тях, при дъщерята на Орхан Мурад скандалът до голяма степен е режисиран с цел вдигане на шум около невръстната певица. Доказателство е фактът, че и досега тя влиза в нощно заведение, придружена от майка си. Щерката на Анелия и Коко Динев обаче вършеела из чалга клубовете съвсем сама по цели нощи, събирайки погледите на мъже на възрастта на баща си. „Ивон се интересува само от три неща: външния си вид, купоните и гаджетата”, твърдят хора от обкръжението на Анелия.

Тийнейджърката, която стана на 15 години малко преди Нова година, вече имала личен гримьор, когото викала винаги преди дискотека (поне два пъти седмично).

Той ѝ лепял изкуствени мисли, слагал ѝ основа за грим като на възрастна жена, полагал сенки, руж и всички други екстри. Едно гримиране струвало над стотачка – пари, които Анелия вадела от джоба си, само и само щерката да е доволна.

„Никой в дискотеките не спира Ивон, за да ѝ иска лична карта, сигурно защото се маже така, че да прилича на 30-годишна жена”, твърдят хора от фолк средите. Според тях хлапачката е най-щастлива, когато майка ѝ има участия далеч от София и нощува в хотел. Тогава няма как да види кога и дали въобще дъщеря ѝ се е прибрала вкъщи. Така било по Нова година. Анелия била заета по морето, а през това време наследницата ѝ прекарвала нощите в един от най-големите чалга клубове в София, без да е ясно къде е била през останалото време.

Момичето се държало отвратително с майка си. Гледало на нея като на банкомат.

Отказвало да разговаря с Анелия, гонело я от стаята си, обиждало я и я търсело единствено за пари. Звездата често се оплаквала пред приятелки, че Ивон е напълно изпусната от контрол. Вместо обаче да се опита да вкара нещата в ред, тя предпочитала да върви по гайдата на малката нахалница, за да не предизвиква още повече скандали вкъщи. В резултат хлапачката вече открито пуши наргиле, твърди се, че алкохолът отдавна е част от ежедневието ѝ, а не е изключено да е посягала и към други вещества.

Анелия не знаела как да се оправи с детето, а бащата Коко Динев ясно показвал, че дори не иска да се занимава с него. Единственият човек, който се опитвал да налива ум в главата на Ивон, била баба му по бащина линия. Влиянието ѝ обаче не било достатъчно, за да компенсира пълната липса на родителски авторитет.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: КНСБ: Средна заплата – 2 400 лева, а пенсията – 865
Next: Тази малка принцеса се пребори за живота си, а за да стоплят, я сложили в пликче от сандвич-Вижте колко е пораснала сега

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.