Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В Пловдив е страшно! На всеки 10 метра има умрял бизнес и тези снимки го доказват
  • Новини

В Пловдив е страшно! На всеки 10 метра има умрял бизнес и тези снимки го доказват

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2022
plovdivmmamgazini.jpg

Точно 20 са закритите през последните дни търговски обекти на пловдивската Главна улица, само в частта й от Одеона до подлеза с бул. Шести септември, съобщава plovdiv-online.com.

На първо място е „Мекица и кафе“, мястото, от което Кирил Петков и Асен Василев стартираха националната си предизборна кампания преди долу-горе четири месеца. Впрочем точно тук пловдивчанка изля леген с вода върху главата на бъдещия премиер, на което той отговори: „Ще ми върви по вода“.

„Мекица и кафе“ работи, но трите магазина до него са хлопнали кепенци.

Обръщаме се на другата страна – и хоп, още един обект отстрелян.
Минаваме пл. Римски стадион и се натъкваме на фалиралия AWG Fashion Style.

 

Феновете на Продължаваме промяната сигурно ще кажат – какъв моден стил в тези времена. Обаче точно до „модния стил“ е хлопнала кепенци кинкалерия, в която цените – все още неизтрити от прашната витрина, са от 10 лева до максимум 45 лева за артикул. И това не върви.

Обръщаме поглед отсреща към бившите Хали, сега Билла. Магазинът до входа не работи.

 

Джелатерията до чешмичката на ротарианците е затворена, а жена пред нея обяснява нервно за колко пари се дава под наем обекта.
Отсреща е общинската галерия Капана.

Отляво – фалирали два магазина, отдясно – трети, паднал в битката за Продължаваме промяната.
Продължаваме броенето на търговски трупове.

От същата страна в клинична смърт е Aldom – представител на USA Aluminium Composite Panels.
Хвърчим към подлеза с „Шести септември“ за глътка кафе в знаменитата кафетерия Argento – няма никой. Вратата е залостена – за по-сигурно отвътре, с цяло масивно канапе.

Магазинът Gandida до кафе-сладкарницата, е затворил също.

Джелатерия Leonardo досами пресечката на Главната с Капана е фалирала.

Преди Одеона изпържени на електрическия стол са и бутикът Paolo Bоticheli, и Reds, и Ритмо – последният е магазин за батерии и други артикули. Излязъл от ритъм, явно.
 

Точно 20 мъртви обекта на пловдивската Главна. Всички те са работели допреди месец. Разстоянието на разходката е точно 200 м. и е на пъпа на Пловдив. Това не се е случвало досега, въпреки сменящи се собственици и наематели на Пловдивската главна улица.

 

 

 

 

 

 

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кралят на казината е мъртъв! Убиха един бос от скандалния списък на приближените до властта
Next: България намери талант: Проф. Кантарджиев удари в земята всички с тези смешни гримаси

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.