Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • СНИМКА от магазин в Германия скара мрежата на тема там или у нас храната е по евтина
  • Новини

СНИМКА от магазин в Германия скара мрежата на тема там или у нас храната е по евтина

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2022
germannyyyhrana.jpg

Защо цените на храната в Германия са по-ниски от България! Защо инфлацията в България е по – висока от много страни в ЕС? И докога ще ни разказват сладки приказки!? Това попита потребител в социалната мрежа Фейсбук, пише Пловдив 24.

Публикацията му, придружена със снимка, предизвика стотици коментари и оживена дискусия. Ето и една много малка част от мненията на хората:

– То и с другите ужким по-евтини продукти е така. Снимат на бройка, а съобщават все едно е на килограм. Бях три години в чужбина и знам номерата на големите вериги. Няма безплатен или по-евтин обяд.

– Какво сте се вторачили в тези краставици. Я вижте другите продукти. По цени на стоки успешно бием най-скъпата държава в Европа – Швейцария. Да ни е честито. И ние веднъж да сме на първо място по нещо.

– Ох, пак тази мантра. Не, не са по-ниски цените на храните в Германия. Може да купиш някои по-евтини продукти от България, но като цяло излиза по-скъпо.

Всъщност, може да се храниш по-евтино в Германия, но ако ядеш абсолютни боклуци. И знам колко мрънкаме за качеството на храните в България, но си нямате идея за какви боклуци говоря.

Ако гледате да се храните с качеството и вкуса, с който сме свикнали в България (особено зеленчуци и плодове), излиза около 2 пъти по-скъпо в Германия, дори взимайки предвид над два пъти по-ниското ДДС там.

Ако искаш наистина да се храниш с качествена храна (например яйца, които не са им бели жълтъците, а всъщност имат някакъв вкус), разликата е 3-4 пъти в цените.

Знам много добре, защото години наред си следях всеки разход в Германия и от година и половина правя същото в България. Покъртително е, че някой още вярва в тия постове, които сравняват отделни цени извън контекст.

– За сведение… краставиците в Германия се продават за брой, не за килограм.

– Към 3 лв. на брой, кое му е евтиното?

– а и цената е за брой на снимката… общо взето и тук е толкова… даже на места и по-евтино

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Живеят по 120 години, раждат на 65, и не се разболяват
Next: Български историк: Представете си, че руснаците в няколко града по Черноморието решават да се отцепят от България

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.