Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Календар на опитния градинар: Кое кога трябва да садим
  • Новини

Календар на опитния градинар: Кое кога трябва да садим

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2022
sadnenenene.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Днес от Скандални Ви предоставяме специалният градинарски календар, който ще Ви помогне много при отглеждането на тазгодишната реколта. Ето го и него:

Януари

Домати – посейте семената в кофички и ги покрийте с капачета с дупки, за да направите разсад. Поставете ги на място с южно изложение.

Чушки – изсъхналите семена трябва да се навлажнят в чай от лайка или във вода с накиснат чесън 1 или 2 дни преди да се засадят. Първите кълнове излизат след 5 дена.

 

Февруари

Алабаш – сади се направо в лехите на двора при температура 12-15 градуса.

Посаждайте ги в гнезда с размери 30×30 см и поливайте регулярно. Постоянната влага и хумусната почва са много важни за алабаша.

Карфиол – засаждайте по 2 семенца на разстояние 5×5 см на дълбочина 1 см в почвата. Щом първите листенца се покажат и пораснат 3 см, отскубнете най-хилавите.

Ряпа – по това време на годината ряпата се засажда отвън на открито, но при условие, че я покриете с фолио.

Целина – целината се нуждае от рохкава и добре наторена почва и вирее добре и на студено време. Най-добре е първо да направите разсад в кофичка.

Зеленчуците и билките собствено производство са не само свежи и вкусни, здравословни и полезни.

Затова ви е нужен календар, който да ви ориентира кога през годината и какво е необходимо да засаждате в собствената си градина, на прозореца или на терасата.

 

Март

Моркови – поставете семената от моркови в рохкава почва, обогатена с компост. Редовното поливане е много важно.

Босилек – тази ароматна билка чудесно може да се отглежда в леко песъчлива почва в саксия.

Семената не трябва да са покрити с пръст, тъй като са твърде чувствителни към слънчева светлина.

Спанак – разсадът трябва да е покрит с фолио до ранна пролет. За него е най-добре да изберете слънчево място или най-много – шарена сянка. Непременно избягвайте влажна почва в лехите.

Магданоз – разсадът трудно се отглежда в саксия. Тази билка се нуждае от много светлина, но да не бъде изложена на директно слънце. Не го поливайте, докато най-горният слой на почвата не изсъхне напълно, защото растението много бързо ще загине.

Салата – когато садите салата, внимавайте семената да са посадени в горния слой на почвата, за да може въздухът да циркулира под листата. Не прекалявайте с поливането, защото салатите ще изгният.

Лук (кромид) – лукът започва да покълва още при температура от 2-3 градуса. Затова може да го посадите много рано в лехи на открито. За предпочитане – в добре наторена почва.

Праз лук – най-добре посадете семената в дълбоки саксии. Щом листата излязат добре нагоре, трябва да го поливате само когато почвата е напълно суха,пише „Журнaл“. Празът ще е готов 16-20 седмици след засаждането.

 

Април

Репички – необходимо е да се засадят на дълбочина 1 см. Редовно трябва да прекопавате почвата, за да остане непрекъснато рохкава. Важно е и редовното поливане, защото репичките не трябва да стоят в суха почва.

Джоджен – може да засадите джоджен и в леха, и в саксия. За предпочитане е да бъде на сухо, топло и защитено от вятър място. Тогава билката се отглежда много лесно и има нужда от малки количества вода.

Грах – нуждае се от достатъчно слънце и въздух. Семената се садят директно в лехите и се притискат надолу. Тези сортове растат нависоко и по-късно трябва да бъдат подсигурени с телена мрежа, по която да пълзят.

Червено цвекло – тъй като малките грудки имат много дълбоки корени, те се нуждаят от дълбока почва. За предпочитане е да ги торите с торове, съдържащи хлорид.

 

Май

Копър – нуждае се от полусенчесто място и много влага. Ако го садите навън, трябва да му осигурите защита от климатичните влияния, като го покриете, защото стръкчетата копър са изключително крехки.

Тиква – засадете семето в кофички на прозореца и ги оставете да покълнат при температура 20 градуса. Преди да посадите младите стръкчета в лехите, непременно обогатете почвата с компост. За тиквата е необходима мрежа за укрепване.

Зелен фасул – накиснете бобчетата 1 ден преди засаждане в хладка вода. Покрийте ги с почва, обогатена с компост, за да може кълновете по-лесно да пробият почвата.

Краставиците се засаждат през май

Краставици – най-добре е да засадите краставиците в парник.

Ако отгоре покривът е стъклен, погрижете се растенията да са предпазени от директната слънчева светлина. Поливайте ги с хладка вода.

Тиквички – разсадът предпочита да е на топло и слънчево място. При идеална температура от над 20 градуса семената покълват за няколко дни.

Царевица – почвата преди засаждане трябва да се обогати с много компост. Царевицата се нуждае от много слънце и рохкава почва.

 

Август

Полска салата – семената трябва да се засадят в дълбоки 2 см гнезда. След това ги затрупайте и ги поливайте обилно. Растението е много устойчиво дори през зимата.

Рукола – расте почти толкова бързо като кресона. Руколата се нуждае от песъчлива, глинеста почва и много слънце.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Доброто съществува: една година след смъртта на сина си майка чу как тупти отново неговото сърце
Next: Самотна майка и двегoдишния й син са принудени да живеят в общински имот, пълен с плъхове

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.