Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Календар на опитния градинар: Кое кога трябва да садим
  • Новини

Календар на опитния градинар: Кое кога трябва да садим

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2022
sadnenenene.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Днес от Скандални Ви предоставяме специалният градинарски календар, който ще Ви помогне много при отглеждането на тазгодишната реколта. Ето го и него:

Януари

Домати – посейте семената в кофички и ги покрийте с капачета с дупки, за да направите разсад. Поставете ги на място с южно изложение.

Чушки – изсъхналите семена трябва да се навлажнят в чай от лайка или във вода с накиснат чесън 1 или 2 дни преди да се засадят. Първите кълнове излизат след 5 дена.

 

Февруари

Алабаш – сади се направо в лехите на двора при температура 12-15 градуса.

Посаждайте ги в гнезда с размери 30×30 см и поливайте регулярно. Постоянната влага и хумусната почва са много важни за алабаша.

Карфиол – засаждайте по 2 семенца на разстояние 5×5 см на дълбочина 1 см в почвата. Щом първите листенца се покажат и пораснат 3 см, отскубнете най-хилавите.

Ряпа – по това време на годината ряпата се засажда отвън на открито, но при условие, че я покриете с фолио.

Целина – целината се нуждае от рохкава и добре наторена почва и вирее добре и на студено време. Най-добре е първо да направите разсад в кофичка.

Зеленчуците и билките собствено производство са не само свежи и вкусни, здравословни и полезни.

Затова ви е нужен календар, който да ви ориентира кога през годината и какво е необходимо да засаждате в собствената си градина, на прозореца или на терасата.

 

Март

Моркови – поставете семената от моркови в рохкава почва, обогатена с компост. Редовното поливане е много важно.

Босилек – тази ароматна билка чудесно може да се отглежда в леко песъчлива почва в саксия.

Семената не трябва да са покрити с пръст, тъй като са твърде чувствителни към слънчева светлина.

Спанак – разсадът трябва да е покрит с фолио до ранна пролет. За него е най-добре да изберете слънчево място или най-много – шарена сянка. Непременно избягвайте влажна почва в лехите.

Магданоз – разсадът трудно се отглежда в саксия. Тази билка се нуждае от много светлина, но да не бъде изложена на директно слънце. Не го поливайте, докато най-горният слой на почвата не изсъхне напълно, защото растението много бързо ще загине.

Салата – когато садите салата, внимавайте семената да са посадени в горния слой на почвата, за да може въздухът да циркулира под листата. Не прекалявайте с поливането, защото салатите ще изгният.

Лук (кромид) – лукът започва да покълва още при температура от 2-3 градуса. Затова може да го посадите много рано в лехи на открито. За предпочитане – в добре наторена почва.

Праз лук – най-добре посадете семената в дълбоки саксии. Щом листата излязат добре нагоре, трябва да го поливате само когато почвата е напълно суха,пише „Журнaл“. Празът ще е готов 16-20 седмици след засаждането.

 

Април

Репички – необходимо е да се засадят на дълбочина 1 см. Редовно трябва да прекопавате почвата, за да остане непрекъснато рохкава. Важно е и редовното поливане, защото репичките не трябва да стоят в суха почва.

Джоджен – може да засадите джоджен и в леха, и в саксия. За предпочитане е да бъде на сухо, топло и защитено от вятър място. Тогава билката се отглежда много лесно и има нужда от малки количества вода.

Грах – нуждае се от достатъчно слънце и въздух. Семената се садят директно в лехите и се притискат надолу. Тези сортове растат нависоко и по-късно трябва да бъдат подсигурени с телена мрежа, по която да пълзят.

Червено цвекло – тъй като малките грудки имат много дълбоки корени, те се нуждаят от дълбока почва. За предпочитане е да ги торите с торове, съдържащи хлорид.

 

Май

Копър – нуждае се от полусенчесто място и много влага. Ако го садите навън, трябва да му осигурите защита от климатичните влияния, като го покриете, защото стръкчетата копър са изключително крехки.

Тиква – засадете семето в кофички на прозореца и ги оставете да покълнат при температура 20 градуса. Преди да посадите младите стръкчета в лехите, непременно обогатете почвата с компост. За тиквата е необходима мрежа за укрепване.

Зелен фасул – накиснете бобчетата 1 ден преди засаждане в хладка вода. Покрийте ги с почва, обогатена с компост, за да може кълновете по-лесно да пробият почвата.

Краставиците се засаждат през май

Краставици – най-добре е да засадите краставиците в парник.

Ако отгоре покривът е стъклен, погрижете се растенията да са предпазени от директната слънчева светлина. Поливайте ги с хладка вода.

Тиквички – разсадът предпочита да е на топло и слънчево място. При идеална температура от над 20 градуса семената покълват за няколко дни.

Царевица – почвата преди засаждане трябва да се обогати с много компост. Царевицата се нуждае от много слънце и рохкава почва.

 

Август

Полска салата – семената трябва да се засадят в дълбоки 2 см гнезда. След това ги затрупайте и ги поливайте обилно. Растението е много устойчиво дори през зимата.

Рукола – расте почти толкова бързо като кресона. Руколата се нуждае от песъчлива, глинеста почва и много слънце.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Доброто съществува: една година след смъртта на сина си майка чу как тупти отново неговото сърце
Next: Самотна майка и двегoдишния й син са принудени да живеят в общински имот, пълен с плъхове

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.