Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-страшното за България предстои. Какво ще се случи ако Путин тръгне и към нас?
  • Новини

Най-страшното за България предстои. Какво ще се случи ако Путин тръгне и към нас?

Иван Димитров Пешев февруари 24, 2022
bganalizatooorro.jpg

Политолози, социолози, анализатори, а вече дори и психиатри от цял свят в момента гадаят какво се случва в главата на Владимир Путин, защото той доказа за пореден път, че е непредвидим властелин.

Коментар за novini.bg на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма. Коментарът му е по повод снощното обръщение към нацияна на президента на Русия Владимир Путин за признаването на Донецката и Луганската народни републики.

Речта на президента на Русия Владимир Путин от снощи беше много показателна, а някои моменти от нея – силно тревожни.

Стилистиката й ми напомни времената отпреди 1989 година, а французите я определиха като „параноична“.
Това, което според мен може да се очаква впоследствие е, че вероятно ще бъдат поставени границите на двете сепаратистките републики – Донецка и Луганска.
Вероятно ще се случи сценарият, който излезе още преди повече от два месеца – да се свържат двете т.нар.“народни републики“ с Крим. Фактът, че Сирия бе сред първите държави признали Донецк и Луганск подсказва, че те вероятно ще формират една основна икономическа единица. В момента основният външнополитически партньор на Крим, е Сирия.
От речта на Путин стана ясно за още два „републики“, които засега не са успели. Едната е Харковската, а другата Одеската. Втората е твърде бутафорна, практически инициирана от руските служби и става въпрос за разчистване на сметки. В обръщението си снощи Путин недвусмислено каза:“ние знаем кои са свършили тези работи и ще ги изправим пред съд“.

Това сочи, че усилията му занапред вероятно ще се насочат на юг. Това мен много ме притеснява, защото българските общности са много големи в Марианопол, за който той спомена, и особено в Одеса.

Според мен, ако има последващи военни действия, то те ще са на юг.

От сега ми е трудно да прогнозирам дали Донецк и Луганск ще останат самостоятелни, но ако бъдат свързани с икономически коридор, вероятността да бъдат анексирани чувствително се увеличава.
На този етап е трудно да се направи категорична прогноза. Аз лично не вярвах, че всичко това ще се случи. Досега руски лидер не е произнасял такава реч – националистическа, отричаща всичко предходно. Моделът на Путин е Руската империя, а не Съветския съюз. Всичко това е една много силна ръкавица към САЩ, което е тревожно и обезпокояващо.
Турция и Гърция вече обявиха, че отхвърлят решението на Путин. Странно ми е обаче друго – това, че замесиха България заради оръжия. Турция построи цял завод за дронове в Украйна, които се използват, но за тях никъде и дума не се отронва. А замесиха България по повод на изпозвани оръжия…
От тук нататък всичко е възможно, защото Путин е непредвидим, а най-страшно за нас е да тръгне на юг.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кой е човекът от лявата страна на премиера Кирил Петков и какво държи в ръцете си
Next: В небето над България стана страшно след нападението на Украйна

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.