Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Предсказание на Нострадамус сочи: Путин ще загине през 2022г.
  • Новини

Предсказание на Нострадамус сочи: Путин ще загине през 2022г.

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2022
vladimiiiirrputitin.jpg

Руският президент Владимир Путин е преживял поне пет опита за убийство. Според пророческите стихове на Нострадамус обаче през 2022 г. лидерът на Русия ще умре в бурна нощ, когато ще плава по море и ще бъде ударен от мълния.

 

Гадателят добавя, че годината ще донесе разрушение, последвано от мир, а ядрена бомба ще дисбалансира планетата.

 

Пророчествата на Нострадамус са предвидили много важни световни събития. Няма как да не свържем думите му за настоящата година със започналите тази нощ военни действия в Украйна.

 

Гадателят твърди, че корените на предсказанията, които публикува, се основават на критична астрология, която той обяснява, че е астрологията на преценката или оценка на стойността на събитието. Той изучава астрология заедно с различни окултни науки и ги комбинира, за да направи своите прогнози.

 

Пророчествата на Нострадамус са изразени в стихове, наречени катрени. Много от неговите прогнози като идването на власт на Адолф Хитлер и Втората световна война се оказват верни.

 

Нострадамус е написал 6338 пророчества, много от които вече са се сбъднали. Предсказанията му обхващат период, стигащ до 3797 година. Тайната на неговите предсказания обаче не е известна. Катрените на Нострадамус продължават да очароват света, въпреки че са написани преди почти пет века.

 

Ето и какви са останалите пророчества на Нострадамус за 2022-ра:

 

Щатският долар ще се срине

Според прогнозите на Нострадамус през 2022 г. инфлацията ще излезе извън контрол и щатският долар ще се срине, а златото, среброто и биткойните ще се считат за активи, в които си струва да инвестирате повече пари.

 

Огромен ураган във Франция

Огромен ураган ще причини пожари, суши и наводнения във Франция и в много части на света. Ще настъпи глад в световен мащаб.

 

Изкуственият интелект ще атакува човешката раса

Вашият персонален компютър ще може да симулира мозъчната сила на малко село. Компютрите с човешки интерфейс с изкуствен интелект ще се събудят и ще възприемат своите създатели и потребители за интелектуално по-ниски същества. Роботите ще унищожат човечеството.

 

Експлозия в Средиземно море на изток от остров Менорка

Близо до остров Менорка в Средиземноморието небето ще избухне в голяма експлозия, която ще се разпространи в атмосферата, по време на изпитание с ядрена бойна глава или ракета.

 

Астероиден дъжд ще унищожи Земята (метеорният поток Геминиди е на 14 декември 2022 г.)

Стихът на Нострадамус гласи, че астероиден дъжд ще сполети планетата. Ако достатъчно голяма скала попадне в океана, това може да причини гигантски приливни вълни, които ще погълнат сушата и ще причинят големи разрушения. Земетресение също би причинило цунами и неизброими щети могат да бъдат причинени от нарастващите морски води.

 

Ще избухне опустошителна ядрена бомба

Ядрена бомба ще избухне и ще предизвика климатични промени, както и изменения в позицията на Земята.

 

Три дни на тъмнина

2022 г. ще донесе разрушение, последвано от мир. Тъмнина от 72 часа ще предшества мира.

 

Източник: Edna.bg

Continue Reading

Previous: Борисов насмете Путин. Тежки думи
Next: Анализатор: Ако Украйна падне, Путин ще се насочи към други европейски страни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.