Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Анализатор: Ако Украйна падне, Путин ще се насочи към други европейски страни
  • Новини

Анализатор: Ако Украйна падне, Путин ще се насочи към други европейски страни

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2022
nananalizatorrr.jpg

Русия и Беларус извършиха международни военни престъпления при нахлуването в Украйна и ако страната падне, тогава бъдещето на Европа е застрашено, пише политическият анализатор Роман Рукомеда.

Неговият разказ от първа ръка за първия ден от инвазията на Русия в Украйна сподели EURACTIV

Четвъртък сутринта започна за Украйна с масирана военна агресия от Русия и ракетни атаки срещу спящите мирни украински градове. Десетки цивилни и военнослужещи бяха убити.

Русия, но и Беларус, защото имаше нападения и от нейна територия, извършиха военни престъпления срещу Украйна и човечеството и сега са държави-агресори. Те нарушиха нормите на международното право, международните договори и принципите на съвременния цивилизован свят. Те вече убиха стотици мирни украинци.

Засега украинските въоръжени сили се бият на всички фронтове, като използват всички възможни оръжия, за да нанесат максимална вреда на агресора. Държавата и обществото са мобилизирани.

Руско и белоруско военно нахлуване започна от всички възможни посоки на изток, юг и север. Около 17 от 24-те региона на Украйна бяха атакувани. Руснаците използваха балистични ракети и въздушни удари, както и директни атаки по суша. Изглежда, че руските военни цели са да превземат колкото се може повече украинска територия, като същевременно нанасят максимални щети на украинския отбранителен сектор. Цивилните жертви не притесняват агресорите.

Руският блицкриг обаче се провали. Въоръжените сили на Украйна ще стоят до края, политиците и публичната администрация се обединиха, а украинското общество е консолидирано. Никой няма да се предаде или да толерира агресия от страна на Русия.

В началото много хора в Киев бяха много изплашени. Но тъй като правителството и властите информират почти всеки час за ситуацията и са отворени за комуникация, поведението на хората се промени.

След въвеждането на военното положение в Украйна, животът се променя и има повече ограничения. Засега в Киев и останалите украински градове работят всички необходими услуги, всичко функционира – дори интернет и мобилните телефонни връзки. Все още има някои проблеми със задръстванията по пътищата за Киев, тъй като много хора искат да напуснат града. Но като цяло ситуацията е под контрола на властите.

По-рано днес имаше опит за превземане на военното летище край Киев. Този опит се провали. Три руски хеликоптера бяха свалени и унищожени, а сега военните преследват замесените войници.

Украинската териториална отбрана разширява обхвата си в цялата страна. Започна частична мобилизация на военни резервисти. Говори се за възможността за обявяване на обща мобилизация, ако се стигне до най-лошия сценарий.

Засега украинците не се паникьосват. Ние се концентрираме върху подпомагането на нашето общество и въоръжени сили. Украйна ще спечели, тъй като е невъзможно да се унищожи 40-милионна нация, която е готова да се защитава до края.

Изключително важна за Украйна е реакцията на НАТО, ЕС и целия цивилизован свят срещу тази агресия, тъй като тя е пряка атака не само срещу Украйна, но и срещу цяла Европа.

Русия и нейното ръководство и въоръжените сили и Беларус вече са международни военни престъпници. Ако Украйна падне, те няма да спрат дотук. Те ще се преместят по-нататък към други европейски държави. За НАТО и Европа е време да изолират напълно Русия, да нанесат максимални възможни щети на тази държава и да помогнат на Украйна военно, финансово и с всякакви други средства.

Режимът на Путин трябва да бъде изправен пред военно и политическо поражение и Путин и неговите слуги не бъдат съдени от международен трибунал като военни престъпници, за да има мир в Украйна, Европа и света.

Международната подкрепа за Украйна сега е от решаващо значение.

Това е последният шанс за НАТО, ЕС и ООН да спрат началото на нова европейска и евентуално световна война.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Предсказание на Нострадамус сочи: Путин ще загине през 2022г.
Next: Предложиха 3 март вече да не е националният празник на България

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.