Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тих ужас на бензиностанциите в България, шофьорите кълнат на майка
  • Новини

Тих ужас на бензиностанциите в България, шофьорите кълнат на майка

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2022
benbizinini.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Цената на бензина А95 и на обикновения дизел нараснаха с 3 ст. за литър само за ден. Днес по бензиностанциите бензинът се продаваше средно за 2,59 лв. за литър, а дизелът – за 2,65 лв., показват данни на специализирания сайт fuelo.net.

Същевременно вече има бензиностанции, на които продава бензин А95 по 2,79 лв. и дизел по 1,82 лв. за литър.

Тия горива, дето ги продават сега, са купени преди два-три месеца и са на цени с 20-30% надолу. Случи се и няма да спира да се случва, 5 лева да стане горивото, ще ходим като послушни магарета и ще сипваме, защото сме притиснати, уплашени и ще ни размотават, както си искат. Роби! След 10 дни всичко ще е над 3 лева! – това гласят коментари в мрежата под фотоса.

Това поскъпване не е свързано с военната операция на Русия в Украйна. То щеше да се случи така или иначе, заради поскъпването на петрола преди началото на военните действия.

Днес пазарите на основните суровини и фондовите борси по света се успокоиха, което показва, че инвеститорите не очакват разширение на военния конфликт.

Петролът сорт Брент поевтиня и днес следобед се търгуваше около 98-99 долара за барел, след като в началото на военната операция надмина нивото от 105 долара. Въпреки този сериозен спад петролът остава малко по-скъп спрямо нивото от преди началото на бойните действия.

Газът също поевтиня – до 119 евро за мегаватчас, при положение, че в предишния ден за малко надмина 145 евро за мегаватчас.

Цената на газа в Европа обаче остава значително по-висока спрямо нивото от преди военната операция в Украйна от 87 евро за мегаватчас.

Поскъпването на петрола и газа на международните борси тепърва ще оказва влияние на крайните цени на стоки и услуги.

Положителната новина, е че засега пазарите се успокоиха, но всичко ще зависи от развитието на конфликта в Украйна.

Цената на пшеницата също се понижи и в петък следобед на стоковата борса в Чикаго се продаваше за 8,9 долара за бушел, при положение че предишния ден достигна 14-годишен рекорд от 9,3 долара.

Така цената на пшеницата се понижи почти до нивото от деня преди началото на военната операция в Украйна.

Фондовите борси по света също реагираха положително. Основните индекси на борсите във Франкфурт и Мадрид днес следобед нараснаха с над 3%.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Извънредно! Руските ракети взривиха депо за ядрени отпадъци
Next: Кирил Петков: Русия е малка и незначителна, прилича на бензиностанция с ракети

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.