Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! България праща боеприпаси на Украйна!
  • Новини

Извънредно! България праща боеприпаси на Украйна!

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2022
bgbobebepri.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Няма нито един голям украински град, който да се намира под контрола на руските сили. Това каза Виталий Москаленко, посланик на Украйна в България.

„Цяла нощ руските терористични окупационни войски обстрелваха всички големи градове, включително Киев и Харков. Хора прекараха нощта в бомбоубежища и скривалища“, разказа той в ефира на bTV.

Посланикът показа снимка на момиче, на име Полина, която е била убита вчера заедно с родителите си на улица в един от централните квартали на Киев посред бял ден.

Те са пътували в кола и руска група ги е обстреляла с автоматично оръжие. Семейството е било убито на място, а още две деца са ранени тежко и се намират в болница.

„Такива случаи стават всеки ден“, каза Виталий Москаленко.

„Украйна не пада и няма да падне нито сега, нито в близките дни. Съпротивата е жестока и продължава.

Мисля, че Путин и неговата клика няма да успеят да преборят Украйна. Има решимост и възможност ние да оказваме максимална съпротива и да се борим за своята свобода и независимост“, категоричен бе украинският посланик.

По думите му няма официално потвърждение на информацията за взрив на газопровод в Харков.

Той информира, че от територия на Беларус е била изпратена крилата ракета, която е била елиминирана от украинските военновъздушни сили.

„Това е факт, потвърждаващ участие на Беларус във войната, която води Путин срещу Украйна. Това е срамен факт, който характеризира т.нар. президент на Беларус Лукашенко“, заяви Виталий Москаленко.

По думите му освен с хуманитарна помощ България има намерение да помогне и със снаряди и патрони.

„Това ще бъде осъществено посредством въздушна връзка през територията на Полша“, допълни той.

Според него отговорът на Европа трябва да бъде по-решителен и сериозен.

„Първо, тотална изолация на Русия от всички международни организации и осъждане на тази агресивна война. Изключване от SWIFT и максимална подкрепа от всички страни“, смята украинският посланик.

На въпрос под чий контрол е авариралата АЕЦ „Чернобил“ и има ли информация за повишени нива на радиация в района той потвърди, че има данни за незначително повишение. Конкретни показатели обаче не може да предостави.

„Известно е, че атомната централа е завзета от руските терористически окупаторски войски. Руската федерация лъже, че осъществява охрана на АЕЦ-а. Те са взели за заложници работещите там“, каза още украинският посланик.

„В Киев има около 140 българи, които очакват евакуация. В момента обаче има комендантски час и ще продължи до 8 ч. в понеделник. През това време на територията на Киев няма възможност да дойде никакъв транспорт.

Знам, че в околностите на града има автобуси, които искат да дойдат да вземат българските граждани. Но заради комендантски час никой не може да даде гаранция, че те няма да бъдат атакувани от руските разузнавачески групи, както и от бранителите на Киев“, обясни посланикът.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Оля де Карденас каза нещо за Кирил Петков и руснаците, което смрази мнозина
Next: Борисов сензационно: Ако бях аз на власт, война в Украйна нямаше да има. Ето защо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.