Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адвокат Колев: Вторачени в Украйна, май не се усетихме какво се случи у нас тихомълком
  • Новини

Адвокат Колев: Вторачени в Украйна, май не се усетихме какво се случи у нас тихомълком

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2022
advkvooolllevv.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

“Вторачени в международния видеообмен, за пореден път пропуснахме едно кратко прессъобщение, което може да засегне българската икономика доста повече от нахлуващите руски танкове. Българска народна банка разреши на търговските банки да разпределят дивиденти към своите основни акционери…

Забраната бе наложена април 2020 година и обхващаше периода 2019, 2020, 2021 година. Основната мотивация за тази забрана е създаване на ковид кризисна стабилност и сигурност на кредитния пазар. Това е една забрана, която задължи търговските банки да създадат финансов буфер, който иначе отдавна би бил в трезорите на банките в Италия, Австрия, Германия, и Швейцария.

Видимо натискът върху отиващия си управител на Българска народна банка от страна на тежко засегнатите от руската криза и притежатели на голям дълг в руската икономика банки като ДСК, Уникредит, Райфайзен и други да освободят ресурс, който да бъде изтеглен към Европа от българската икономика, е дал резултат.

Докато депутатите се пазарят кой да поеме кормилото на БНБ , а министерство на финансите извършва проверки за касови наличности в супермаркети и магазини за продажба на чорапи, тихомълком българската народна банка дава възможност за декапитализиране на българския валутен пазар със сума между 4 и 7 милиарда лева, които сега биха били по-важни от всичко.

Говорим за държавен бюджет, в който ще търсим буфери, които да ни помогнат в условията на война пред портите и същевременно даваме възможност на банките да изпразнят касите си напълнени с нашите такси, с нашите лихви, с нашите пари, но да ги изпразнят не у нас, а в чужбина.

Задаващата се дълга руско-украинска криза, факта че Русия частично излиза от Суифт и обстоятелството, че енергийния пазар видимо ще бъде волатилен и силно засегнат от това действие на Европа правят решението на БНБ в тази му част крайно опасно за българската икономика.

Съвсем скоро израза, работете спокойно банките са пълни с пари ще остане в историята.

А след това …

Знаете ли как се правят фокуси…

Докато едната ръка отвлича вниманието, другата бърка в джоба и в случая вади едно нищо…”

Това написа по-рано днес пловдивският адвокат и общински съветник Георги Колев във Фейсбук.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Ръкавиците паднаха: Ердоган току-що нанесе жесток удар на Русия, Путин е бесен
Next: Ледената кралица се топи: Глория прие обратно бившия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.