Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Петков уволнява министър Стефан Янев
  • Новини

Извънредно! Петков уволнява министър Стефан Янев

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2022
krisostefeff.jpg

Днес свиквам извънреден съвет с три точки. Това заяви премиерът Кирил Петков на извънреден брифинг.

1. Първата е извеждането на българите от Киев.

2. Обсъждане на ядрената заплаха, която Путин отправи вчера. Това може да е само опит за сплашване, но не може да бъде игнориран.

3. оставката на министър Янев. Искам да заявя, че работех успешно с министър Янев по време на първия служебен кабинет.

Но защо днешната оставка ще бъде поискана и гласувана утрешния ден ще бъде гласувана. „Никой министър няма право да изказва мнение, особено във фейсбук. Никой министър не може да казва, че неговото оставяне е гаранция за стабилно управление. Ние не гоним стабилност. Мой военен министър не може да използва думичката операция, вместо думичката война“, заяви Петков.

„Операция“ не може да се нарече, когато хиляди войници и от едната, и от другата страна са убити. Войници, чиято възраст е по-малка от тази на голямата ми дъщеря. когато говорим за българския интерес – той не е да се вземе „глава“. Защото „Преклонена глава сабя не я сече“. Когато виждаме нещо, с което не сме съгласни, което е толкова очевадно, не можем да кажем, че българският интерес е да си мълчим. Българският интерес е този, когато използваме гласа на България“, заяви Петков.

Снощи разговарях с всички лидери на коалиционните партньори и всички ме подкрепят“, каза Петков.

Той уточни, че в момента сме в криза и не може да оставаме без военен министър. „Името, което ще бъде предложено, ще бъде обявено днес по-късно след Министерски съвет и след съгласуване с коалиционните партньори“, коментира той наследникът на Янев.

Петков каза още, че основната помощ, която България ще осигури на Украйна е хуманитарна. „Военно-логистичната подкрепа ще бъде изцяло в рамките на европейската и натовската помощ към Украйна““, уточни Петков.

Той подчерта, че ние като част от ЕС трябва да направим всичко, за да приключи войната в Украйна.

„За пръв път в историята на ЕС ние сме толкова единни, за пръв път говорим с един глас. Русия трябва да знае, че всички сме единни. Ако всяка държава започне да си прави своята политика във Фейсбук, това не е добре. Ние трябва да реагираме като страна член на ЕС и НАТО“, заяви той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Путин в неочаквано обръщение обяви продължава ли войната в Украйна
Next: Соломон Паси: Путин ще нападне България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.