Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разкол във властта: Изригва нов конфликт между президента и премиера заради смяната на Стефан Янев
  • Новини

Разкол във властта: Изригва нов конфликт между президента и премиера заради смяната на Стефан Янев

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2022
razkolllllararadevv.jpg

Смяната на министъра на отбраната в разгара на военна криза в съседство е риск, отговорността за който ляга върху управляващата коалиция. В избора на министър мнозинството трябва да се ръководи от разбирането за суверенитет, професионална компетентност и способност да се отстоява българския интерес. Това се казва в позиция на президента Румен Радев, разпространена от прессекретариата му, след като премиерът Кирил Петков съобщи, че военният министър Стефан Янев ще бъде сменен.

Ето и цялото изявление на държавния глава без редакторска намеса:

„След броени дни ще отбележим нашия национален празник. На българска земя почиват костите на хиляди руски и украински войни, които воюваха рамо до рамо в Руско-турската освободителна война и загинаха за свободата на България. Затова сегашното братоубийство е особено болезнено за нас, българите. Нищо не може да оправдае жертвите, разрушенията и огромните страдания. Нормалният човек не може да прости гледките на загинали хора, на бягащи майки с деца, на разбити съдби. Народът на Украйна не заслужава такава съдба. Нито почернените семейства на загиналите руски военни.

Нужни са солидарност, енергични и всеобхватни действия, за да се прекрати възможно по-бързо тази безумна агресия. Всеки ден от тази война е поражение и за Украйна, и за Русия. Мир не се печели с агресия и погазване на суверенитет.

Във връзка с това президентите на държави от Източна Европа излязохме с общ призив към ЕС да се даде ускорена европейска перспектива на Украйна чрез предоставяне на статут на страна-кандидат за преговори за членство. Украйна има право на съществуване и на бъдеще в обединена Европа.

Не трябва да си правим никакви илюзии: последствията от тази война ще са тежки не само за воюващите страни, но и за цяла Европа и особено за България с нашата висока енергийна зависимост. Енергийната криза ще се задълбочи.

Нестабилността затруднява доставките, отблъсква инвестициите, ускорява емиграцията, увеличава още повече инфлацията. Цената я плащаме всички ние.

Нужни са изпреварващи решения. Очаквам правителството да засили работата по мерките за намаляване на последствията от задаващата се криза: от укрепване на сигурността в енергетиката до гарантиране на продоволствения суверенитет. Кабинетът трябва да гарантира хляба на българите.

Необходими са енергични действия за изпълнение на мерките, приети с консенсус на последния КСНС за развитие на Въоръжените ни сили и укрепване на отбранителния капацитет на страната. За създаване на необходимите условия за засилване на колективната отбрана при влошаване на средата за сигурност.

Смяната на министъра на отбраната в разгара на военна криза в съседство е риск, отговорността за който ляга върху управляващата коалиция. В избора на министър мнозинството трябва да се ръководи от разбирането за суверенитет, професионална компетентност и способност да се отстоява българския интерес.

Очаквам да продължат усилията за евакуация на нашите сънародници от Украйна и за тяхното устройване в България. Искам да благодаря на всички общини, фирми и граждани, които предлагат подслон, храна и работа на бедстващите хора.

Българите винаги сме били толерантни и съпричастни и този тежък момент отново показва зрелостта на нашия народ.

Вярвам, че тази криза ще ни избави от политическото дребнотемие и ще ни направи по-мъдри, солидарни и сплотени като общество“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Русия: Приведохме ядрените ракети в бойна готовност по заповед на Путин
Next: Къде да се крием при бомбардировка – България

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.