Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков с извънредно обръщение към нацията
  • Новини

Кирил Петков с извънредно обръщение към нацията

Иван Димитров Пешев март 1, 2022
kiririrrlrlalr.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

България ще изпрати хуманитарна и военно-логистична помощ за Украйна. С това България се присъединява към групата на 25-те страни донори от ЕС и НАТО.

„България ще изпрати дрехи, обувки, палатки, чаршафи, одеяла, за да може да сме сигурни, че украинските граждани в този момент усещат подкрепата на нашата държава. Нито един човек в Украйна не трябва да се чувства сам в тази братоубийствена война“. Това каза премиерът Кирил Петков в извънредно обръщение към нацията.

Развитията от последните дни, в които мирна Украйна беше неоправдано нападната от Путин, предизвикаха тревога и състрадание към украинския народ. Затова българското правителство прие решение да изпрати хуманитарна и военно-логистична помощ за Украйна, се посочва в съобщение от Министерски съвет.

„Днес искам още по-ясно да изразя острото осъждане на руската агресия върху Украйна. Това е братоубийствена война. В момента от двете страни млади войници – вече няколкохиляди, са загинали. Едновременно с това имаме и доста цивилни жертви, а и много голяма част от цивилното население в Украйна се крие по спирките на метрото и всеки ден и всяка нощ очаква да има унищожение на техните домове“, добави Петков.

Направен е пълен списък на българите в Киев, които искат да се евакуират. Те са 140 души, а 30 се намират в посолството. Изчаква се зелен коридор, за да бъдат изтеглени, обяси Петков.

„Българското правителство не може да стои със затворени очи, когато виждаме мирни граждани под такъв голям риск в тази братоубийствена война. Толкова е жалко, когато един лидер някъде седи в безопасност на дългата маса, а млади войници от двете страни загиват заради неговите ужасяващи решения“, заяви Петков.

Петков призовава ръководството на Руската федерация да се откаже от „тази зловеща дейност, която прави в момента“. „Путин трябва да знае, че целият свят осъжда неговите действия“, каза още той.

Въоръжените ни сили се намират в пунктовете за постоянна дислокация и базиране като извършват планова дейност за повишаване на готовността си за реагиране на кризи в национален и съюзен формат.

„Влошаващата се среда за сигурност в Черноморския регион наложи предприемане на мерки в отговор на криза. Формирования от всички видове въоръжени сили и командвания провеждат мероприятия за повишаване на ситуационната осведоменост, за вземане на обоснования решения.

Поддържане готовност и провеждане на мероприятия за гарантиране на суверенитета на страната ни. Подготовка за отговор на действия, застрашаващи независимостта на България“, обясни адмирал Емил Ефтимов след изявлението на Кирил Петков.

Имаме готовност при необходимост да осигурим придвижването на съюзни сили на територията на страната, каза още той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Най-добрият украински пилот загина в бой в небето в защита на родината си
Next: Извънредно! Беларуски войски навлязоха в Украйна и газят наред

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.