Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как ще реагират русофилите, ако Путин нахлуе в България? Ще го посрещнат с хляб и сол ли?
  • Новини

Как ще реагират русофилите, ако Путин нахлуе в България? Ще го посрещнат с хляб и сол ли?

Иван Димитров Пешев март 2, 2022
rusosofofiffl.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Стефан Янев си тръгва. Но русофили в България има колкото щеш. Ако Путин нахлуе в България, няма да е изненада, ако те посрещнат с хляб и сол поредното “освобождение”. Коментар на Веселин Стойнев за “Дойче Веле”.

Войната подрежда като в изпънат строй думите и нещата. Ясно е кой е агресор и кой – жертва, кой е достоен и кой – мижитурка, кой е верен съюзник и кой – вражеска подлога. Думите вече саморазобличават. Не наречеш ли войната война, а специална военна операция, следвайки терминологията на този, който я е заповядал, е съмнително от коя страна на фронта си.

Стефан Янев не просто бягаше от думата “война”, която в едни по-откровени времена беше и в наименованието на неговото министерство. Той се опитваше още преди бруталната инвазия на Путин в Украйна да държи България встрани от северноатлантическата общност, с илюзията за някакъв български батальон, който да обезсмисли разполагането на съюзнически сили у нас. Накрая дори изключи българския интерес от европейския и заплаши, че ако бъде свален, правителството ще падне.

Тази зловредна позиция, продиктувана от силни пристрастия, не дай си боже зависимости, е категорично основание за спешното му изваждане от кабинета. Време е от България да се чува единен глас – и без това световните агенции не спират да напомнят, че сме били най-верният сателит на СССР. Не е чудно защо путинофили като Виктор Орбан и Милош Земан без колебание обърнаха гръб на Самодържеца – унгарци и чехи познават освободителната мощ на руските танкове още от 1956-а и 1968-а.

Разногласието в България обаче ще продължи, дори и без такова наследство. Защото даже и Янев да не се превърне в нов политически мегафон, във властта има и други силни рупори на позицията “да не ядосаме Русия”. При това, докато играят с картите на собствените си филства и зависимости, те следят и за баланса на интересите си в управлението.

Президентът Радев зае по-категорична позиция от Янев срещу инвазията, но пак предпазливо. Та нали в предизборната си кампания за втори мандат той фактически легитимира анексията на Крим. Сега защити Янев с думите, че по време на “военна криза в съседство” (пак не било война, а просто криза) е рисковано да се сменя военният министър.

Янев е от квотата на “Продължаваме промяната” в правителството, но като бивш секретар по отбраната и два пъти служебен премиер на президента Румен Радев бе негово “прокси” на “Дондуков” 1. При уволнението му президентът не се разграничи от позициите му, с което се нарежда в коалицията на меките с Русия.

Българското русофилство: винаги в крак с властта в Русия

В нея е и БСП, чиито четирима министри начело с Корнелия Нинова са били против оставката на Янев. Нищо, че президентът отдавна е разлюбен от Нинова и сие – русофилските позиции на “Позитано” 20 са “от векове за векове”. БСП не подкрепи текста от декларацията на парламента за санкциите срещу Русия, в която след всякакви редакции в нейна угода дори не бе записано срещу кого са санкциите.

БСП, но и ИТН, отказаха да гласуват за преустановяването ремонта на българските МиГ-29 в Русия. Едва ли може да се очаква и подкрепа от съпартийците на Нинова за искането на “Демократична България” за разполагане на съюзнически контингент на НАТО у нас.

Най-големият проблем обаче пред управляващите е, че коалицията на меките с Русия има не просто поддръжници отвътре плюс една парламентарна копеечна опозиция, а и широка обществена база. И традиционно силните русофилски настроения се окопитват след първоначалното стъписване от мащабната руска инвазия в Украйна.

Проблемът с българското русофилство е, че то има характера на мистична вяра, непробиваема с рационални аргументи. Винаги е в крак с властта в Кремъл, независимо дали е царска, Сталинска или Путинска. Сред днешните политически русофили на хиляди фенове на Путин не се пада нито един на Навални. За българския политически русофил Московската власт е своя, а Брюкселската, да не говорим за Вашингтонската – чужда. Брюксел е само еврофондове, а Вашингтон е Сорос плюс забавени F-16.

Какво очаква България?

Българското русофилство никога не е можело да мисли националния интерес като противоречащ на руския – с редки изключения като при Стамболов и през Първата световна война. Няма да е изненада, ако Путин нахлуе в България, мнозинството русофили да кажат, че си го заслужаваме и да посрещат с хляб и сол поредното “освобождение”. Хибридната активност на Кремъл е само вентилаторът в печката за бързото изпичане на готовото русофилско тесто. А то ще бухне с инициативи като натовски контингент и демонтиране на Паметника на Съветската армия в София.

Проблем ще е и това, че евроатлантическата част от управляващите ще трябва да разчита на подкрепата на ГЕРБ за натовските сили в България. И ако решат да преместват паметници, ще трябва да приемат Даниел Митов и съпартийците му до себе си, без да ги плюят. Най-малкото защото отпорът на русофилите срещу контингента и в защита на монумента ще е чутовен. А това пък е шансът на ГЕРБ за политическа реабилитация.

Съюзи “с отвращение” и непреодолимо разделение очакват България след войната в Украйна. Войната, която успя да обедини далеч по-разделените от българите украински граждани.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Извънредно! Отменят тържествените концерти за 3 март?
Next: Ванга видяла голяма война и Балкански съюз, пророчествата на феномена с шанс за случване през 2022 г.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.