Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поли беше застреляна с родителите си, докато се опитваше да избяга от Киев
  • Новини

Поли беше застреляна с родителите си, докато се опитваше да избяга от Киев

Иван Димитров Пешев март 2, 2022
poliukrainana.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Сърцераздирателна снимка показва украинска ученичка, която беше застреляна, докато се опитваше да избяга от Киев – като 16 деца бяха убити, а други 45 бяха ранени в конфликта между двете държави.

Заместник-кметът на Киев Владимир Бондаренко сподели снимка на малко момиче Полина, за която се смята, че е на около десет или 11 години, убита при опит да избяга от столицата с кола със семейството си.

Тя беше застреляна от руснаците заедно с родителите си, според Би Би Си, докато по-малките й брат и сестра са откарани в болница и се лекуват в интензивно отделение.

Антон Кудрин и съпругата Светлана Западинская загинаха заедно със средната им дъщеря Полина. Голямата им дъщеря София и малкият им син Семьон се борят за живота си, без да знаят, че семейството им е убито, съобщава „Дейли Мейл“.

Г-н Бондаренко каза: „Нейното име беше Полина. Учи в 4-ти клас в училището в Киев. Сутринта на Телиги тя и родителите й бяха застреляни от руската ДРГ. “

Близки на момиченцето споделят, че е обичала да чете книгите на Хари Потър.

Президентът Зеленски каза в телевизионно обръщение днес, че 16 украински деца са били убити и 45 ранени през четирите дни от началото на инвазията.

Днес още сърцераздирателни снимки показаха смъртта на невинно шестгодишно дете, наречено момиченцето с розовата пижама с еднорог, след като нейният жилищен блок в Мариупол беше обстрелван.

По време на опит за спасяването й, обдишвайки момичето, лекар се обърна към фотографа и каза: „Покажете това на Путин- очите на това дете и плачещите лекари“.

Седемгодишната Алиса Хланс беше една от шестте души, загинали при удара на детската й градина в петък, на втория ден от руската инвазия. Снимки от последствията от атаката показват тела, разпръснати около входа, докато персоналът се опитва да избяга с децата.

Главният прокурор Ирина Венедиктова каза, че момиче на 8 е починало в болница в събота след нападението в малкия град Охтирка, на час път с кола от североизточната граница на Украйна.

Шестгодишно момиченце на име София Федко и брат й Иван, който беше само на няколко седмици, загинаха, когато петима членове на същото семейство бяха обстреляни близо до южния град Херсон. В първия ден от конфликта загинаха и майката на децата Ирина и двама баба и дядо на 56 години.

Неизвестно момче беше убито на втория ден от боевете в малкия град Чухуев в Харковска област в Източна Украйна, след като снаряд удари апартаменти.

Повече от 500 000 бежанци, главно жени и деца, бягат от Украйна на Запад. Някои деца са разделени или дори са сираци от началото на инвазията. Опашки до 25 мили се отчитат на границата с Полша и Румъния.

Бруталното отношение, понесено от децата на Украйна, ужаси света, тъй като беше разкрито също, че едно дете с огнестрелни рани е починало на път за болницата, след като линейката му е била обстрелвана от нашествениците.

олицетворява как войната на Путин е насочена към цивилни и продължава да оказва ужасно влияние върху най-младите и най-уязвимите в Украйна.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Ванга видяла голяма война и Балкански съюз, пророчествата на феномена с шанс за случване през 2022 г.
Next: Маги Халваджиян: Стига крайности за Путин! Направи го, защото се почувства опрян до стената!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.