Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Човекът паяк: До София има мегаскривалище за властта, което е неуязвимо при ядрен взрив!
  • Новини

Човекът паяк: До София има мегаскривалище за властта, което е неуязвимо при ядрен взрив!

Иван Димитров Пешев март 3, 2022
qdrenzvrivpaqk.jpg

Съвсем близо до София има мегатайно и голямо противоядрено скривалище за властта. Убежището е строено по времето на Тодор Живков, за да приюти партийния елит при ядрена война. Това разказа Човекът паяк Иван Кристоф.

„До София има едно място, което е неуязвимо при ядрен взрив, и това го знам, защото бях в процеса на изграждането му. Това е подземен хотел, правен по времето на Тодор Живков, който се подготвяше, за да обслужва елита на правителството при ядрена война. В тайния комплекс освен всичко останало има и огромен киносалон. Ако, недай боже, се стигнеше да ядрен конфликт, управляващите трябваше да се преместят там със семействата си.

Няколко етажа под земята, където животът за тях да бъде гарантиран. В комплекса, разбира се, имаше и столова, и запасни складове за храна, в случай, че навън не може да се живее. При последното ми отиване на място обектът се охраняваше, но доколкото разбрах, мегабомбоубежището се ползва за център за сървър на данни“, открехва вратата пред „България Днес“ Кристоф и допълва, че мястото е в района на Ботевград, в радиус на по-малко от 50 км от столицата.

 

По време на строежа на скривалището Кристоф служи в секретно поделение, което работи по проекта.

„Като знаех какъв мащаб има този мегапроект във формата на айсберг, ми остана една подсъзнателна идея да построя подобно нещо и за моето семейство, за да съм подготвен за най-лошото. Включително и кибератака, където да съхранявам данните и уебхостинга си на сдружение с нестопанска цел“, добавя родният Спайдърмен.

Впечатлен от бомбоубежището, подобно на филмовия герой, Кристоф започва да се включва като доброволец в различни спасителни инициативи с фокус към иновациите. Сваля хора от високи сгради, виси от хеликоптер, за да тренира измъкване на пострадали от труднодостъпни места при пожари и наводнения. Спасява и самоубиец, а на няколко пъти представя официално България с иновативни концепции за въздушни операции в Канада и Дубай. Докато накрая идва ред на неговия Специализиран отряд за спасяване.

Замисълът на Кристоф е спецотрядът да бъде ситуиран в Дома на спасителя в столичния квартал „Бъкстон“ – 6-етажна сграда с надземни и подземни гаражи, които да бъдат достатъчно добре оборудвани като най-нови и съвременни бункери.

„Построихме специални помещения с вътрешни гаражи, в които при ядрена война спасителите в рамките на 3 минути, както реагира единната спасителна система 911 в Канада, да се пренесем долу и чрез вграденото видеонаблюдение от покрива на сградата и дронове, които сме тествали на място, да можем, докато технологиите позволяват, да наблюдаваме на сигурно място света около нас“, споделя Кристоф.

Подготовката на специалистите включва специализирани тренировки по земя и въздух с най-модерната газоспасителна дихателна екипировка и специалист №1 в България по безопасното й ползване с бутилка с резервен кислород в рамките на „златните медицински минути“.

„Така че, ако излезем навън след ядрен взрив, да имам поне една заредена кислородна бутилка в аварийноспасителния ми всъдеход. Имам специални куфари за спасителна мобилна комуникационна техника, така че преди първото излизане навън да направя оценка на риска още докато съм в колата, като със специален инструмент измеря нивото на радиация и отровен въздух. Така ще успея да се върна жив обратно и да действам според ситуацията“, разкри плановете си пред вестника притежателят на световен рекорд в „Гинес“ по най-дълго спускане и изкачване обратно с въже, висящ от хеликоптер.

По думите му това ще бъде завършена система, при която, ако има трета световна война и кръвопролитията нараснат неимоверно, да има възможност за максимална сигурност на спасители и хора. „Затова е Специализиран отряд за спасяване, което го отличава и от държавата“, казва Човекът паяк.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пленен руски войник разкри плановете на Путин
Next: Трус в правителството навръх националния празник. Шокова ключова оставка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.