Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Виктория Петрова официално сложила край на връзката си с Красен Кралев
  • Новини

Виктория Петрова официално сложила край на връзката си с Красен Кралев

Иван Димитров Пешев март 3, 2022
viktorpeetrrovva.jpg

Водеща на новинарската емисия на Би Ти Ви Виктория Петрова се раздели с бившия спортен министър Красен Кралев. Новинарката събрала багажа си и напуснала дома на бившия си приятел още през лятото на миналата година. Тя е взела решението да прекрати дългата си връзка с Кралев, защото любовта им вече се била изпарила и отношенията им били тотално изчерпани. Освен това 43-годишната журналистка отдавна мечтаела за деца, докато нейният възлюбен, който вече има голяма дъщеря, нямал намерение тепърва да дундурка бебе.

Раздялата им не е изненада за приятелите на новинарката, защото двамата неведнъж са били скарани, но след това отново са давали шанс на връзката си. След изнасянето й от дома му през лятото обаче изглежда отношенията им са приключили окончателно и няма връщане назад.

Двойката изкара заедно шест години, запознават се по време на първата телевизионна изява на Кралев като министър на спорта в предаването „Лице в лице“ при Цветанка Ризова. Пред студиото той среща Виктория Петрова, която, не щеш ли, спира при него. Но не да си говори с министъра, а да побъбри с пиарката му, с която се познават отдавна. Тя учтиво ги запознава и дори възкликва: „Как е възможно да не се познавате при положение, че и двамата сте от Варна, и двамата имате общо с медиите“.

 

Преди министерското кресло Кралев е собственик на рекламна агенция и на няколко информационни сайта.

„Лице в лице“ свършва и навръщане в колата, вместо с пиарката да направят анализ на представянето му – все пак е първото му тв участие като министър, той не спира да пита за красивата водеща. Докато стигнат в министерството, вече е научил от първа ръка достатъчно неща за нея, които нямат нищо общо нито със звездния й имидж, нито с лъжите за нея по медиите. Още тогава чува, че Виктория има силен, направо опърничав характер, но може би дължи кариерата си тъкмо на тези качества. Всичко, което е постигнала, го е направила сама с работа, амбиция и без никакви протекции.

 

След време Кралев разказва на приятели, че Виктория отдавна е в полезрението му. Още преди да я познава, наблюдава развитието й, воден от местен варненски шовинизъм. Забелязва я от тв „Европа“, където тя за първи път започва да се занимава с телевизия. След първата им среща той я кани на кафе, но тя колебливо отказва. Кралев обаче не се примирява с нейното решение и проявява настойчивост. Накрая Виктория склонила да се види с него, но предварително порязала намеренията му, като заявила, че е много заета и срещата им няма да продължим дълго.

 

Всъщност се случило точно обратното. Двамата толкова си паснали и така се улисали в задълбочен разговор, че не усетили кога са минали цели 4 часа. Още на следващия ден Петрова споменала пред колеги от Би Ти Ви, че е срещнала интересен мъж и няма търпение да се види отново с него, но запазила името му в тайна.

 

За първи път двамата се появиха заедно на театрално представление в родния им град Варна. Тогава Вики запознала Кралев със семейството си и всички останали очаровани от него, а малко след това публично обявиха връзката си. Водещата побърза да се нанесе при избраника си и отношенията им бяха безоблачни до преди няколко години, когато се понесоха първите слухове за раздялата им.

 

Сега Виктория няма мъж до себе си и е решила да се отдаде изцяло на работата и образованието си, пише „Галерия“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гледайте цирка: Тотална гавра с Кирил Петков на Шипка! Охраната подскочи, уцелиха го
Next: Путин поздрави България по повод 3 март: Русия и България винаги са били свързани с братска дружба

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.