Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво се случва в България? Президентът Радев зашлеви звучен шамар на родината си
  • Новини

Какво се случва в България? Президентът Радев зашлеви звучен шамар на родината си

Иван Димитров Пешев март 3, 2022
radevshamarrrodia.jpeg

Бойкотираният празник! 3 март ни разедини – Радев отказа тържествата на Шипка!

От президентската администрация вече обявиха, че държавният глава Румен Радев няма да отиде на връх Шипка за традиционните чествания, а ще присъства на тържествата в столицата.

На фона на кървавата война в Украйна – 3 март тотално разедини българите, а проучване на обществените нагласи показа, че българинът вече съвсем недолюбва руският президент Владимир Путин и инвазията му в братската славянска страна.

След призивите за бойкот на националния празник от страна на известни личности, сред които политологът проф. Евгений Дайнов, професорът по културна антропология Ивайло Дичев и др., Националният военноисторически музей няма да отвори врати на датата.

„В знак на солидарност към украинския народ и към всички усилия да бъде прекратено безумието на войната Националният военноисторически музей и неговите филиали няма да работят на 3 март“, съобщават от музея.

И Военноморският музей във Варна – филиал на Националния военноисторически музей, няма да работи днес в знак на солидарност към украинския народ и към всички усилия да бъде прекратена войната. Информацията потвърди за БТА директорът на културната институция Мариана Кръстева.

„Когато в XXI век една държава нахлува в друга, нарушава нейния суверенитет и използва военни средства срещу мирното население, е важно как осмисляме историята и се учим от уроците на миналото“, пише в позицията на музея.

„Като институция, която изучава и интерпретира войната, конфликтите и последиците от тях, ние добре знаем колко ценен е мирът и в знак на солидарност музеят няма да работи на 3 март“, допълват оттам.

Директорът на националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ в Казанлък Чавдар Ангелов каза, че по традиция Паметникът на свободата ще бъде отворен за посещения, а входът ще бъде свободен.

„Ако на тържеството дойдат официални лица, ще отворим Паметника за граждани от обяд след официалната церемония. Ако не – отваряме от сутринта“, разясни Ангелов.

От президентската администрация вече обявиха, че държавният глава Румен Радев няма да отиде на връх Шипка за традиционните чествания, а ще присъства на тържествата в столицата.

Изненадващо обаче премиерът Кирил Петков ще изчаки върха, за да участва в тържеството.

По въпроса кой друг от държавните ни ръководители, депутати, партийни лидери и т.н. ще дойде на Шипка, организаторите от Казанлък са в неведение.

Опасенията са да не би в празничния ден на върха да се стигне до сблъсък между русофили и русофоби заради войната в Украйна.

Освен политически, тазгодишният 3 март се очертава да бъде много тежък и заради времето на върха. Сега там е студено, духа вятър и вали сняг, прогнозата е да бъде така до днес.

Работници от общинското предприятие по чистота в Казанлък всяка сутрин са на Шипка, за да чистят от снега 890-те стъпала към върха и пътя до там и не крият, че това е много трудно заради завърналата се зима.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Целият свят замръзна. Дойде ли краят? Опит за покушение срещу украинския президент!
Next: Важно съобщение от премиера Кирил Петков: В момента се всява паника!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.