Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баба Матена – една от малкото живи свидетелки си спомня за зверствата, когато турската войска избива над 200 невръстни
  • Новини

Баба Матена – една от малкото живи свидетелки си спомня за зверствата, когато турската войска избива над 200 невръстни

Иван Димитров Пешев март 4, 2022
babamatmetna.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Матена Зокова, или както още обичат да я наричат хората от село – баба Матена е родена на 13 януари през далечната 1910 г. в село Голям Дервент, днешна Гърция.

Дядо й, чичо й и баща й построили голяма къща с идеята там да живее цялият род нa едно място и да си помагат.

За жалост, обаче по време на жестоката 1913 г., турците изгорили дома им. В размирните времена през Балканската война семейството станало част от похода на тракийските бежанци, подложени на геноцид от страна на турската държава.

Родопите са най-изстрадалият район по време на събитията от 1912-1913 г. Малко е писано за това, но ние ще ви пренесем в това време с една жива свидетелка на онези кървави събития – Баба Матена, която е на 107 години.

При бягството, виждайки, че башибозуците ги наближават, майката на Матена, бягайки с най-големия си син и невръстната си, тогава 3-годишна дъщеричка Матена, хванала дечицата с немощните си ръце и ги притиснала до сърцето си.

Разбрала, че така няма да могат да се отскубнат и, цялата скована от ужас, хвърлила багажа, а момиченцето скрила в хралупа на дърво в гората.Надробила трохички хляб и се молила да се спасят живи от безмилостните преследвачи, да се върне скоро и да си я вземе.

Цели три дни прекарала в хралупата малката Матена, без да издаде никакъв звук. Едва на четвъртия ден родителите й я намерили. Семейството успяло да се спаси по чудо, всички стигнали до родопското село Ламбух, където минал животът на Матена.

До преди няколко години тя дори биела камбаната на църквата в Ламбух. И сега всеки ден не пропуска да благодари на Господ за дългия си живот, с който я е дарил.

През всичките й години духовният храм бил неин втори дом, както и упование в мъките й. Повече от 20 лета тя живее сама. Надживяла е съпруга си Атанас и двамата си сина – Иван и Кольо. Има 2 внучки, 1 внук и двама правнуци.

Всеки в района сочи баба Матена като пример за подражание. Освен с дълголетието си и мъдростта си, тя е прочута с виното си от шипки, което прави по стара рецепта. Еликсирът й е известен още като шипковина. До 2013 г. тя не вдига гръб и от зеленчуковата си градина, поддържа сама дворчето в малката си къщурка, засято предимно с цветя.

От средата на 2014 г. е настанена в Дом за стари хора.

Животът към баба Матена не винаги е бил лек, спокоен и щастлив. Не са малко изпитанията, през които само истински вярващ и духовно богат човек като нея преминава. А чудния дар на това вълнуващо пътуване е опитът и мъдростта, които получава с времето и годините дадени от Господ.

Жестока е съдбата на стотици невръстни деца в онези тежки години. Скрити на южния бряг на река Арда, на 3 октомври 1913 г. редовната турска войска избива над 200 пеленачета – деца на българи, бягащи от Южна Тракия, преследвани от аскера.

Всяка година в началото на юни се отбелязва Деня на тракийското дете. Мемориалът „Илиева нива“ в памет на 40 000 изклани тракийски бежанци, на опожарените им и разграбени селища и на тези невинни деца, убити от турците тук е издигнат през 1996 година.

Издигането му е отдавнашна идея на тракийци и на роденият в Дедеагачкото село Лъджакьой скулптор Стою Тодоров, но е реализирана от други творци едва в края на ХХ век.

Комплексът включва общо три обекта:

Първият обект от мемориалния комплекс на Илиева нива е паметник на загиналите над 200 деца на тракийски бежанци през 1913 година. Паметникът е дело на скулптора Емил Пенчев от Кърджали.

Вторият обект е параклис – символ, посветен на паметта на жертвите на тракийските българи. Параклисът се нарича “Света Петка Българска”, покровителка на Тракия. Този храм напомня на поколенията за онези тракийци, които са напуснали домовете си и са се отправили към Майка България. Параклисът напомня, че в съдбата на хората няма нищо по-трагично от това да си бежанец, да се разделиш с родните места и никога да не можеш да се върнеш. Параклисът е изграден по идея на Съюза на тракийските дружества в България, а изпълнител е “БКС” град Маджарово.

Третият обект е тракийската чешма – символ на живата връзка с родните места – водите на Западна Тракия текат и идват тук, до тази местност. Живата вода – това е живия живот, с една дума безсмъртието на един народ. Чешмата е типов проект от Варна, по идея на СТДБ, а финансирането и изпълнението от ВиК град Кърджали.
В днешни дни е важно да живеем в мир и разбирателство, но в такива дни трябва почетем тези невинни мъченици, тези крехки ангелчета, безмилостно избити от едни жестоки ръце! България помни и никога няма да забрави!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Думите на Лавров вцепениха света: Опустошителна трета световна ядрена война
Next: Чета и плача! Един български таксиметров шофьор разказа: Пристигнах на адреса, а там беше

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.