Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зеленски: Ако Украйна падне, Русия ще атакува Източна Европа, за да стигне до Берлинската стена
  • Новини

Зеленски: Ако Украйна падне, Русия ще атакува Източна Европа, за да стигне до Берлинската стена

Иван Димитров Пешев март 4, 2022
zelnelnlenksns.jpg

Украинският президент призова днес Запада да увеличи помощта си за Украйна и каза, че ако неговата страна бъде победна, Русия ще нападне останалата част от Източна Европа, за да стигне „до Берлинската стена“, предаде Франс прес.

„Ако ние изчезнем, опазил ни Бог, следват Латвия, Литва, Естония и т.н… До Берлинската стена, вярвайте ми“, заяви Зеленски. Според него Кремъл може да има за цел да възстанови цялата европейска сфера на влияние на СССР.

Той призова Запада да наложи забранена за полети зона над неговата страна. „И ако нямате силата да затворите небето, тогава дайте ми самолети“, възкликна той.

Зеленски изрази готовност да говори с руския президент Владимир Путин. „Ние не нападаме Русия и не планираме да я нападаме. Какво искате от нас? Напуснете земята ни“, каза той, обръщайки се към Путин. „Седнете с мен. Само не на 30 метра разстояние, както при френския президент Еманюел Макрон“, каза украинският лидер, визирайки факта, че Путин приема световните лидери на известната вече изключително дълга маса.

Украйна призовава гражданите си да прилагат партизански тактики

Украйна призова гражданите си да започнат партизанска война срещу руските сили, предаде Асошиейтед прес.

„Призоваваме хората да предприемат пълна народна съпротива срещу врага в окупираните територии“, заяви в онлайн послание президентският съветник Олексий Арестович.

„Слабата част на руската армия е тилът. Ако ги изгорим сега и блокираме тила, войната ще свърши за броени дни“, добави той. Арестович призова за издигане на барикади в градовете, за организиране на протести и онлайн работни групи.

„Пълна съпротива… това е нашият украински коз и е нещото, в което сме най-добри в света“, заяви Арестович и припомни партизанските действия в окупираната от нацистите Украйна през Втората световна война.

По-рано Върховната рада подкрепи призив към международните организации с искане за незабавно въвеждане на забранена за полети зона над Украйна. В същото време ръководителят на Пентагона Лойд Остин заяви, че създаването на забранена за полети зона над Украйна би заплашило САЩ с война с Русия. Според него поддържането на такава зона ще изисква „контакт с руски самолети“.

Лавров: Русия ще продължи войната в Украйна докрай

Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че някои чуждестранни лидери се готвят за война срещу Русия и че Москва ще продължи докрай военната си операция в Украйна, предаде Ройтерс.

Той даде интервю за руската държавна телевизия седмица след като руските сили предприеха настъпление в Украйна. По думите му Русия не мисли за ядрена война – според него тази мисъл се върти само в главите на западните политици.

Лавров заяви, без да подкрепи с доказателства думите си, че украинският президент Володимир Зеленски, етнически евреин, ръководи „общество, където нацизмът процъфтява“.

Той каза, че решение на кризата в Украйна несъмнено ще бъде намерено и че предстои нов кръг преговори между украински и руски представители (той се провежда в момента – бел. ред.).

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Новината дойде от най-високо ниво! Русия ще атакува цяла Източна Европа
Next: Цели орди от озверели чеченски главорези нахлуват, но украинците не им простиха – тотално унищожение

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.