Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Офицер от US разузнаването: Украинската армия скоро ще престане да съществува
  • Новини

Офицер от US разузнаването: Украинската армия скоро ще престане да съществува

Иван Димитров Пешев март 4, 2022
foficeioceursss.jpg

Всичко приключи за украинските военни в операцията на Русия за демилитаризиране на Украйна, каза бившият офицер от разузнаването на Корпуса на морската пехота на САЩ и бивш инспектор по оръжията на ООН Скот Ритър, пишат чуждестранни медии.

Според Ритер, Западът е подвел украинците, че могат да се противопоставят на Русия. Въоръжените сили на Украйна дори имаха натовски инструктори, получаваха западно оръжие, отбеляза експертът. На практика обаче – всичко се оказа точно наобратно.

„Всеки от техните войници, който се опита да използва американските противотанкови ракети „Джавелин”, ще умре в секундата, в която натисне спусъка. Въоръжените им сили нямат комуникация и не могат да се движат. Оръжейните им складове са разрушени“.

Става страшно: Към Одеса настъпва голям руски десант с кораби и ракетни катери

Според него, на украинските военни остава или загинат или да се предадат, а след руската спецоперация в Украйна може да не остане нито армия, нито правителство.

Бившият експерт на ООН отбеляза, че Русия не може да не изпълни поставената от президента на Руската федерация задача – освобождаването на Украйна от нацистите.

„Армията на Украйна ще престане да съществува. Украинското правителство също ще падне, защото е нацистки режим. Ние на Запад сме тези, които можем да седнем и да кажем – добре, това не е толкова важно.

Първа версия кого гласи Путин за стола на Зеленски

За руснаците това е чудовищно важно. Те загубиха 40 милиона по време на войната. Никой на Запад няма да може да разбере това“, отбеляза експертът.

Ритер отбеляза, че сред бойците на въоръжените сили на Украйна има офицери и войници които са професионалисти, но въпреки това – те позволиха на нацизма да проникне в украинската армия.

„И сега тяхната вярност принадлежи на украински нацист на име Бандера. Те събориха мемориали на съветските освободители и вместо това издигнаха паметници на украинци, воювали в редиците на 12-та танкова дивизия СС. Това е такъв нацизъм, че просто няма къде другаде да отиде „, каза Ритър.

Превод и редакция

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кирил Петков с извънредно съобщение до цяла България
Next: Украинският генщаб обяви прелом във войната с най-нови данни от всички фронтове

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.