Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нищо безплатно няма! Варненски хотелиер пъди yкpaински бежанци. Защо?
  • Новини

Нищо безплатно няма! Варненски хотелиер пъди yкpaински бежанци. Защо?

Иван Димитров Пешев март 5, 2022
varnaurkkaina.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Хотелиери във Варна, които посрещнаха още в първите дни на избухването на войната украински бежанци, са принудени да ги молят да напуснат хотелите.

Причината е, че нямат повече средства да организират тяхното подслоняване, а държавата още не е предприела координирани действия, с които да поеме част от издръжката.

“Близо 200 души са настанени във варненския хотел “Естреа Палас” още на 25 февруари. Безкрайно сме благодарни на собственика, който оттогава до днес пое изхранването на хората и отоплението на стаите. Но той вече няма средства за това и няма друг начин, освен да поиска заплащане оттук нататък. Държавата по никакъв начин не се е намесила, за да подпомогне пристигащите бежанци от Украйна”, коментира пред “Сега” Инна Алексеенко, която живее във Варна и е от Благотворителна фондация “Европа”.

Алексеенко разказва, че преди четири дни е помогнала за настаняването на украински жени и техните деца в още два хотела във Варна – “Нептун” и “Флагман”. И там собствениците вече отказват да дават безплатен подслон.

“Разбираме ги, но хората нямат възможност да плащат по 120 лв. на нощувка и от днес буквално остават на улицата”, казва Алексеенко.

В понеделник тя потърсила за помощ кмета на Варна Иван Портних, който я препратил към областния управител с обяснението, че към него е организацията за поемане на бежанците от Украйна. Късно във вторник от фондация “Европа” са се срещнали и с областния управител Благомир Коцев, който е назначен на този пост едва преди седмица.

“В момента се опитваме да настаним украинските бежанци в държавни, общински и ведомствени бази безвъзмездно. Има и частни хотели, които се съгласяват на това, но то не може да продължи дълго, знаете само разходите за ток колко са нараснали. Чакаме Министерски съвет да вземе конкретни мерки и решение за компенсиране на хотелиерите”, обяснява областният управител на Варна Благомир Коцев.

Той посочва, че специално Варна може да поеме бежанци от Украйна в база на Висшето военноморско училище, чака се отговор и от други варненски университети. Министерство на отбраната също предлага свои бази за настаняване.

Заради липсата на организация от страна на държавата от Благотворителна фондация “Европа” посочват, че вече са принудени да отказват помощ на бягащи от войната украинци.

“Превозвачи се свързват с нас за пристигащи автобуси с майки и деца, но няма къде да ги настаним”, казва Инна Алексеенко. Тя се чуди защо МВнР говори само за четири автобуса с бежанци при положение, че всеки ден от началото на войната у нас пристигат по пет-шест.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Това ли е новият премиер на България? Ето как ще се казва партията на Стефан Янев
Next: Сензация! Съветник на Зеленски обяви, че Русия омеква на преговорите и вече не иска да

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.