Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нищо безплатно няма! Варненски хотелиер пъди yкpaински бежанци. Защо?
  • Новини

Нищо безплатно няма! Варненски хотелиер пъди yкpaински бежанци. Защо?

Иван Димитров Пешев март 5, 2022
varnaurkkaina.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Хотелиери във Варна, които посрещнаха още в първите дни на избухването на войната украински бежанци, са принудени да ги молят да напуснат хотелите.

Причината е, че нямат повече средства да организират тяхното подслоняване, а държавата още не е предприела координирани действия, с които да поеме част от издръжката.

“Близо 200 души са настанени във варненския хотел “Естреа Палас” още на 25 февруари. Безкрайно сме благодарни на собственика, който оттогава до днес пое изхранването на хората и отоплението на стаите. Но той вече няма средства за това и няма друг начин, освен да поиска заплащане оттук нататък. Държавата по никакъв начин не се е намесила, за да подпомогне пристигащите бежанци от Украйна”, коментира пред “Сега” Инна Алексеенко, която живее във Варна и е от Благотворителна фондация “Европа”.

Алексеенко разказва, че преди четири дни е помогнала за настаняването на украински жени и техните деца в още два хотела във Варна – “Нептун” и “Флагман”. И там собствениците вече отказват да дават безплатен подслон.

“Разбираме ги, но хората нямат възможност да плащат по 120 лв. на нощувка и от днес буквално остават на улицата”, казва Алексеенко.

В понеделник тя потърсила за помощ кмета на Варна Иван Портних, който я препратил към областния управител с обяснението, че към него е организацията за поемане на бежанците от Украйна. Късно във вторник от фондация “Европа” са се срещнали и с областния управител Благомир Коцев, който е назначен на този пост едва преди седмица.

“В момента се опитваме да настаним украинските бежанци в държавни, общински и ведомствени бази безвъзмездно. Има и частни хотели, които се съгласяват на това, но то не може да продължи дълго, знаете само разходите за ток колко са нараснали. Чакаме Министерски съвет да вземе конкретни мерки и решение за компенсиране на хотелиерите”, обяснява областният управител на Варна Благомир Коцев.

Той посочва, че специално Варна може да поеме бежанци от Украйна в база на Висшето военноморско училище, чака се отговор и от други варненски университети. Министерство на отбраната също предлага свои бази за настаняване.

Заради липсата на организация от страна на държавата от Благотворителна фондация “Европа” посочват, че вече са принудени да отказват помощ на бягащи от войната украинци.

“Превозвачи се свързват с нас за пристигащи автобуси с майки и деца, но няма къде да ги настаним”, казва Инна Алексеенко. Тя се чуди защо МВнР говори само за четири автобуса с бежанци при положение, че всеки ден от началото на войната у нас пристигат по пет-шест.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Това ли е новият премиер на България? Ето как ще се казва партията на Стефан Янев
Next: Сензация! Съветник на Зеленски обяви, че Русия омеква на преговорите и вече не иска да

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.