Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какви са правата и задълженията ни, ако ни викнат в запас?
  • Новини

Какви са правата и задълженията ни, ако ни викнат в запас?

Иван Димитров Пешев март 5, 2022
pravazaddduljjene.jpg

При повикване на активна служба в доброволния резерв на страната ни, резервистът се смята в неплатен отпуск за времето на службата, включително в деня на откриването и връщането, обясни експертът по трудово право д-р Тодор Капитанов в платформата си mywork.bg.

Службата в резерва на армията се дели на активна и разположение за активна такава.

Първата включва период от време, през който резервистът и техниката-резерв са извикани в състава на военните формирования от въоръжените сили на страната, за да изпълнят конкретни задачи, или за да придобият специална военна подготовка, да се обучават в курсове за повишаване на квалификацията или, за да се преквалифицират.

Докато разположението за активна служба е време, през което резервистът и техниката не са извикани да отслужват, но пък са в готовност за изпълнение.

За времето на активната служба резервистът има статус на военнослужещ като правата и задълженията му съответстват на длъжността, която заема. Поради тази причина той получава основно и допълнителни възнаграждения или част от тях, спрямо продължителността на службата, която пък се зачита за трудов стаж от първа категория. В случай, че тя продължи повече от 15 календарни дни, то резервистът има право на два дни неплатен отпуск преди заминаването и два след завръщането си, като за това му се плаща от бюджета на Министерството на отбраната, посочва Капитанов.

При обявяване на извънредно положение в страната или в част от нея, резервистите и техниката, които са включени в решение на НС или в указ на президента, се извикват на активна служба.

Службата в запаса пък е период от време, през който техниката и запасните, които са с мобилизационно назначение имат готовност да изпълняват задачи при обявяване на военно положение в съответствие с получената повиквателна заповед. А тези, които са без мобилизационно назначение трябва също да са в готовност, но след получаване на повиквателна. Военната служба на резервистите започва да тече от часа и деня на обявяване на положението, посочва Капитанов.

За всяка навършена година на разположение за активна служба служителят в резерв получава възнаграждение в размер на едно месечно възнаграждение в съответствие със званието и степента му. А резервист, който в договора си е поел ангажимента да участва в мисии и операции извън страната ни, за всяка навършена година заплащането му се умножава по 1,5.

През времето, в което резервистът е на разположение за служба, той имат право на предимство при приемане на военна служба и при постъпване във военни училища, ползване ползване на почивните бази и болниците на Министерството на отбраната.

Кандидатите за резервисти трябва да са пълнолетни и да имат само българско гражданство. Също така трябва да са годни и психологически пригодни за служба, да притежават образование, което да съответства с изискванията на длъжността. Освен това не трябва да са осъждани, да няма образувано наказателно производство срещу тях, да не са дисциплинарно освободени от военна служба и да не са отсрочени от повикване във въоръжените сили при мобилизация. В случай, че са в пределната възраст за служба или са назначени в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра и Българската армия не могат да кандидатстват, се посочва в сайта на Централното военно управление към Министерството на отбраната.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Снимка на Зеленски от бункер притесни целия свят
Next: Извънредно: Руските сили в Украйна прекратиха огъня в 10:00 часа московско време

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.