Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бойко Борисов: В България има две партии – ГЕРБ и Младежкия ГЕРБ
  • Новини

Бойко Борисов: В България има две партии – ГЕРБ и Младежкия ГЕРБ

Иван Димитров Пешев март 6, 2022
gerbmmlladejeiie.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Ние трябва да сме много премерени. Не ние казахме, че Русия е бензиностанция с ракети. Вие можете да се гордеете и да афиширате вашата принадлежност към ГЕРБ. “ Това заяви председателят на младежката организация на ГЕРБ в Търговище, където е на среща, заедно с лидера на партията Бойко Борисов.

„Днес е добър ден. На днешната дата ми се е родила дъщерята. Понеже ми премрънка обещах да я поздравя пред всички. Доста се измъчи тя като ми носиха бесилките и ми обикаляха къщата.“ Това коментира лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов на официален брифинг.

„В България има две партии – ГЕРБ и Младежкия ГЕРБ. Това се оказа“, заяви той.
„Вижте промяната. Защо трябва да агитирате за ГЕРБ като е ясно, че нищо от това нямаше да се случи, ако управляваше ГЕРБ.“

„Аз благодаря на медиите, че ми ги извадиха тия числа. Предложихме няколко пъти – освободете държавния резерв, за да може да се работи спокойно. Германия ме чуха и го направиха.

„Променете две изречения в закона. Всички ресурси са си наши. Защо ги вдигате тия цени. Кой нормален прави в 2 ч през нощта сделка. Защо продавате газа?“, потресен е Борисов.

Той коментира и скандала с клипа, в който Петков е обвинен в расизъм: „Не знам дали в Харвард делят техните възпитаници по цвят на кожата, сексуална ориентация? Ние в ГЕРБ всичко това сме го загърбили – всички сме човешки душички, Господ така ни е създал. Това показва мисленето им – да излезеш и да заплашиш деца с 5 години затвор.

„Вчера ми се видя смешно, обаче Томислав Дончев ми се обади и ми каза – ти се смееш, ама те вече арестуваха за 24 часа 16-годишни деца, които са снимали опашките на бензиностанциите. И ми светна една червена лампичка и казах – Георг, Алгафето, излизате в нелегалност. Защото те проповядват фашизъм в момента„, заяви Борисов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: ММА боецът от Русе Пепи Иванов центрирал премиера Кирил Петков със снежна топка на Шипка
Next: Тази неделя, 6 март е Сирни заговезни: ТРИ неща, които задължително трябва да направите в този ден!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.