Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За това се мълчи: Ето защо ликвидираха Денис Киреев от украинската делегация
  • Новини

За това се мълчи: Ето защо ликвидираха Денис Киреев от украинската делегация

Иван Димитров Пешев март 7, 2022
likvidiifa.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

В украински медии се появи информация, че ликвидираният днес от СБУ Денис Киреев, член на делегацията за преговори с Русия, е предложил да бъдат предадени видни националисти и радикали, за да бъдат спасени Киев, Мариупол, Харков и други градове от унищожение.

Според друга информация той е искал да премине на страната на Русия и да свидетелства за престъпленията на режима в Украйна.

Заради това той е бил екзекутиран от Службата за сигурност на Украйна. Преди това Киреев работил в много от корпорациите на Клюев, както и в екипа на Янукович. Той оставя след себе си жена и три деца.

СБУ ликвидираха член на преговорната група на Украйна СНИМКА 18

Най-важното което трябва да се разбере тук, е че това убийство е сигнал към Зеленски и хората около него. Тя трябва да запомнят, че всякакви договорености в Беларусия няма да се считат за легитимни, ако не са по вкуса на крайните радикали, които искат продължаване на войната независимо на каква цена. Това коментират опозиционни украински медии.

Те припомнят също така, че именно десните националисти в Мариупол днес прекъснаха евакуацията на цивилното население и няма как да се организира хуманитарен конвой. Пак те са взривили близо до Киеев железопътни релси, за да се предотврати извеждането на цивилни от обсадената столица.

Според анализатора Антон Бредихин в Украйна е започнало „прочистване“ както на екипа на президента Владимир Зеленски, така и на целия украински елит.

„Те стрелят, и затварят, и задържат – всичко това е там, в края на краищата Шуфрич вече беше задържан…“ – казва политологът.

Той смята, че истерията в Украйна расте, а Зеленски не контролира ситуацията в страната като цяло – той не контролира армията и СБУ. Заради всичко това в страната възниква паника, която провокира „разстрели“ на всички, които биха могли да повлияят на политическия процес в Украйна в бъдеще, пише Блиц.

„В резултат на това възникна паника, по време на която се стрелят всички, които биха могли в една или друга степен да повлияят на по-нататъшния политически процес в Украйна. С развитието на тази ситуация все повече участници в украинския политически процес ще да бъдат ликвидирани“, заключава експертът.

Всички тези процеси могат да торпилират третия кръг от преговорите, тъй като ще поставят под съмнение способността на украинската делегация да изпълни споразуменията.

Поради това е възможно да се навлезе в продължителен етап на конфликта, от който няма изход чрез преговори.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Зрителка полудя след Стани богат от снощи: Скандално! Тъп народ!
Next: Полша рязко промени позицията си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.