Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Безброй цивилни са в капан. В столицата Киев се случва нещо нечувано
  • Новини

Безброй цивилни са в капан. В столицата Киев се случва нещо нечувано

Иван Димитров Пешев март 8, 2022
kapannncivilin.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Руските сили затягат обръча около столицата Киев, а хиляди цивилни украинци остават в капан, след като Москва пусна хуманитарни коридори, но само към Русия и Беларус.

Генералният щаб на украинските въоръжени сили съобщи, че Русия се готви да щурмува Киев, докато руските удари продължават на много места в страната.

Въпреки това според информация от западни източници украинските сили удържат настъплението. Има все повече съобщения за цивилни жертви.

В понеделник Москва обяви условията си за прекратяване на огъня – да направи промени в конституцията си, които гарантират неутралитета ѝ, и да признае Кримския полуостров за руска територия, както и да признае Донецк и Луганск за независими територии.

По-късно в понеделник в Беларус се проведоха трети кръг руско-украински преговори за уреждане на конфликта в Украйна, които приключиха с “малък напредък” по информация на украинската делегация. Напредъкът е по отношение на логистиката на хуманитарните коридори.

Украинският президент Володимир Зеленски в понеделник отново призова международната общност да предостави на страната му военни самолети. Във видеообръщение Зеленски поиска и нови санкции срещу Русия, включително бойкот на руския петрол.

“Бойкот на руския износ. Бойкот на вноса за Русия. Трябва да сте морални -държавите и компаниите. Трябва да се борите против нечовешката сила. Тази нощ окупаторите удариха град Николаев, артилерията обстрелва направо жилищните райони. Удариха в Харков – точно жилищните райони, удариха и на други места, направо по мирните хора. Това е терор”.

Зеленски каза, че Украйна очаква решения- изтребители или противовъздушна отбрана, които да дадат нужните сили на украинската армия. НАТО и ЕС обаче към момента не отговарят на тези негови призиви. Очаква се руският външен министър Сергей Лавров да се срещне с украинския външен министър Дмитро Кулеба в четвъртък в Анталия, Турция.

Условията на Москва

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза в интервю за Ройтерс, че Русия е готова да прекрати военните действия във всеки момент, ако Украйна изпълни нейните искания.

Изброените от Песков искания на Русия са:

– в украинската конституция да бъде записан неутралният статут на страната;

– Киев да признае руския суверенитет над анексирания полуостров Крим, както и независимостта на сепаратистките Донецка и Луганска народна република.

Досега това е най-ясното определяне на условията на Москва за прекратяване на т. нар. “специална военна операция”, която продължава вече дванайсети ден, отбелязва агенцията.

Песков заяви, че Украйна е запозната с руските условия. “Беше им съобщено, че всичко това може да спре незабавно”, каза още той.

По темата за неутралитета на Украйна Песков каза, че украинците “трябва да направят промени в конституцията”, от които да става ясно, че няма да се стреми да се присъедини към какъвто и да е блок”.

Той подчерта, че в бъдеще Русия няма да има никакви териториални претенции към Украйна. “Ние наистина завършваме демилитаризацията на Украйна. Ще я доведем докрай. Най-важното е Украйна да прекрати военните си действия. Те трябва да спрат военните си действия и тогава никой няма да стреля”, каза Песков.

Очертаването на руските искания идва в момент, в който делегациите от Русия и Украйна се подготвят да се срещнат днес за трети кръг от преговорите за приключване на войната.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Ето кога местим стрелките на часовника
Next: Скръбна вест! На 47 години почина Десислав Чуколов от Атака

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.