Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иде нечувана икономическа катастрофа. Прогноза на Николай Василев
  • Новини

Иде нечувана икономическа катастрофа. Прогноза на Николай Василев

Иван Димитров Пешев март 8, 2022
ikononmisitsec.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Никой не печели от една война, дори и народът на страната, която напада.

Това каза в предаването „Карай направо” по NOVA бившият министър на икономиката Николай Василев.

Финансистът прогнозира „нечувана изолация” за Русия. По думите му руснаците ще видят голяма бедност и разруха, „все едно са нападнали себе си. Ще загубят и те човешки животи, ще има и икономическа разруха, но преди нея слагам непоправимата морална щета”, заяви Василев. Той обясни, че до момента БВП на Русия е 1 трилион и половина долара. „Ще настъпи силна рецесия, която според мен започна миналата седмица. Тя ще бъде в размер на стотици милиарди годишно и то години напред. Вместо Русия да бъде просперираща и модерна, ще се върне ужасно назад и много в страни”, каза Василев.

Той обясни, че за броени дни рублата е загубила една трета от стойността. Освен това цялото финансово богатство на руската нация на финансовите пазари се е „изпарило до нула за дни. Най-голямата руска банка беше ударена за 1 ден. Стойността на акциите й на международните пазари паднаха с 1000 пъти. Това не го бях виждал. Поделенията й в Европа фалираха за 2 дни. На нефтените и газовите компании акциите им паднаха 100 пъти за 2 дни”, каза Николай Василев.

„Икономическата катастрофа ще бъде нечувана – банките ги приключихме, авиокомпаниите – също, Лизингодателите си прибират самолетите, няма да има международни полети. Целият внос и износ ще бъде спрян за броени дни. И гвоздей няма да може да изнася. Трябва да забравят за чужди инвестиции за години напред”, коментира финансистът.

Той допълни, че през последните няколко години е предупреждавал, че може да има война близо до България и това се е случило. Василев коментира, че винаги е възможно да има и тежко природно бедствие. Той припомни и какво се случва всяка есен последните години заради пандемията. „Рецесия имаше около пандемията, сега икономиката е във възход, поне допреди войната. А ако всички тези неща се случат едновременно? Имаме ли застраховка, че не могат да се случат едновременно?”, пита Николай Василев.

Относно България, Василев прогнозира, че до 1-2 години средната заплата в страната ще е близо 1000 долара. А в София е и в момента над 1000 долара.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Баба Ванга: България ще извърши национално предателство
Next: Петър Дънов: След заразата идва Трета Световна война. Ще бъде последната за човечеството!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.