Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Убиха Алиса на 8 годинки и дядо й в Украйна
  • Новини

Убиха Алиса на 8 годинки и дядо й в Украйна

Иван Димитров Пешев март 9, 2022
alisaosemukriana.jpg

Осемгодишно момиченце беше убито при обстрел, дядо й също загина, опитвайки се да я защити от руската инвазия с тялото си.

Дядото на Алиса загина под „градушка“ от бомби по време на брутално руско нападение в опустошения украински град Охтирка в североизточната Сумска област, съобщи съпругата на украинския президент.

Героичният дядо на Алиса беше убит, докато държеше малкото момиченце в ръцете си, за да я предпази от взрива. Той се опитваше да я скрие от руската атака, пише „Мирър“.

 

Възрастният мъж беше трагично убит пред очите на внучката си, когато се опитаха да избягат от мазето. Той умря, използвайки тялото си като човешки щит, за да се опита да я спаси.

В доклади на Tokyo Broadcasting System се казва, че Алиса е тежко ранена при нападението и е откарана по спешност в болница от съкрушената си майка Виктория.
Детето не успяло да преживее раните си и починало два дни по-късно.

 

Ужасната история на Алиса е само една от ужасяващите истории за деца, убити от руската война срещу Украйна, споделена в публикация от украинската първа дама и съпруга на президента Зеленски.
В публикация, призоваваща НАТО да въведе зона, забранена за полети над Украйна, и молба „Спасете нашите деца, за да не умрат вашите утре!“.

Олена Зеленски написа: „Окупаторите убиват украински деца. Съзнателно и цинично. Нашите деца.
„Алиса е от украинския град Охтирка. Тя остана завинаги на 8 години. Детето загина по време на обстрела заедно с дядо си, който я покри със собственото си тяло.“

 

Г-жа Зеленски твърди, че най-малко 38 деца вече са били убити в резултат на руската инвазия, споделяйки мъчителните истории на други младежи, които са били хванати под кръстосания огън.

„Ранен от обстрел Кирил от Мариупол, само на годинка и половина, беше откаран в болница от родителите си, но лекарите не можаха да направят нищо, за да го спасят.

Споделяйки сърцераздирателни снимки на младите, Олена продължи: „Полина от Киев. Тя загина при обстрела по столичните улици, заедно с родителите и брат си. Сестра й е в тежко състояние.

 

„Арсений, 14 години. Част от снаряда удря момчето в главата. Медиците не успели да стигнат до огъня, а Арсений кървял.“

„Софийка, на 6 години. Тя е застреляна с едномесечните си братче, майка, баба и дядо в колата им. Семейството се опитало да напусне Нова Каховка.

„Трябва да ви разкажа за това. Повече от 38 деца са загинали в Украйна. И поради обстрела на мирни градове тази цифра може да се увеличи още.

Тя помоли репортерите: „Кажете тази ужасна истина: руските нашественици убиват деца. И те го правят умишлено, като стрелят по жертви и не пропускат хуманитарна помощ.“

Първата дама каза, че хуманитарните коридори са отчаяно необходими, за да се спасят „стотици деца“, които умират „в бази без храна или медицинска помощ“.

„От седмица не са се свързвали с тях, а окупаторите стрелят по семейства и доброволци, докато се опитват да напуснат или да влязат“, добави тя.

„Когато хората в Русия казват, че не са във война с цивилното население, покажете им тези снимки! Това са лицата на деца, които никога няма да пораснат.“

„Колко още деца трябва да загинат, за да спрат руските войски и да се съгласят с хуманитарни коридори Колко още трябва да кървят и да гладуват, за да спрат да унищожават цивилни превозни средства и да пропускат хората?“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Смъртта е близо. Паниката надвива параноята. Сталин е като малко дете
Next: Зеленски иска пряк разговор с Путин, не иска да влиза в НАТО

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.