Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зеленски иска пряк разговор с Путин, не иска да влиза в НАТО
  • Новини

Зеленски иска пряк разговор с Путин, не иска да влиза в НАТО

Иван Димитров Пешев март 9, 2022
zleenskoportoot.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Украйна настоява за преки разговори между президента Володимир Зеленски и руския му колега Владимир Путин, тъй като Путин е този, който “взема окончателните решения”. Това заяви украинският външен министър Дмитро Кулеба, цитиран от Анадолската агенция.

Отдавна искаме пряк разговор, подчерта Кулеба в свое телевизионно участие.

Отбелязвайки, че Зеленски “не се страхува” от нищо, включително и от пряк разговор с Путин, Кулеба настоя: “Ако Путин не го е страх от нищо, нека да дойде, да седне и да разговаря”.

Украинският президент Володимир Зеленски коментира евентуалното признаване на Крим и Л/ДНР, за което Москва настоява в преговорите.

“Можем да го обсъдим и да намерим компромис за това как хората ще живеят там”, заяви той пред телевизия ABC.

“Това е още един ултиматум, а ние не сме готови за ултиматуми. Но имаме възможно решение по тези … ключови въпроси”, заяви Зеленски в отговор на въпрос продължава ли Киев да отхвърля условията на Москва – признаване на Крим, ДНР и ЛНР, както и отказ от влизане в НАТО. Той обаче не уточни какво именно Украйна може да предложи по тези въпроси.

“Аз съм готов за диалог… Това, което трябва да направи президентът Путин, е да започне този диалог”, заяви украинският лидер, цитиран от ТАСС.

Коментирайки повторен въпрос за възможността Киев да признае “Крим като част от Русия и независимостта на ДНР и ЛНР”, Зеленски заяви:

“Ние можем да обсъдим и да намерим компромис по въпроса как тези територии да продължат да съществуват. За мен е важно как хората на тези територии искат да живеят, кои от тях искат да са част от Украйна и кой в Украйна ще поиска да ги приеме. Така че този въпрос е по-сложен от простото признаване”.

Отговаряйки на въпрос за записания в конституцията стремеж за влизане на Украйна в НАТО, президентът заяви, че “отдавна е охладнял към тази идея”.

“В НАТО не са готови да приемат Украйна, алиансът се бои от противопоставяне с Русия”, аргументира се той.

Войната в Украйна продължава вече 13 дни. По данни на ООН са загинали най-малко 406 цивилни граждани, а други 801 са били ранени, но истинският брой на цивилните жертви не се знае с точност. Повече от 1,7 милиона души са избягали в съседни държави.

Източник: “ГЛАСОВЕ”

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Убиха Алиса на 8 годинки и дядо й в Украйна
Next: Извънредно: България изненада Русия с тежка санкция от тази сутрин!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.