Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Уважаван учен твърди: След като умрем, ние оживяваме отново
  • Новини

Уважаван учен твърди: След като умрем, ние оживяваме отново

Иван Димитров Пешев март 9, 2022
uchenenbebe.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Има ли живот след смъртта? Въпрос, който съществува от самото основаване на човечеството, нали? Но отговорът не е окончателен, той постоянно се променя и един учен от Северна Каролина твърди, че съществува.
Според теорията на доктор Робърт Ланса смъртта е само илюзия, която създава нашето съзнание.
„Мислим, че живеем живот, голям биохимичен процес и че след като умрем, нашето съществуване се разпада,“ обяснява д-р. Робърт.
Според неговата биоцентрична теория, хората вярват в смъртта, защото така са научени. Това обучение произтича от факта, че ние придаваме живот на нашето физическо тяло и е доказано, че това тяло умира.

„Нашето съзнание създава вселената, а не обратното.
Работата е в това как възприемаме света около нас. Ако видим небето като синьо, то е така, защото някой ни е научил, че цветът на небето е син, но връзките в мозъка могат да бъдат променени, за да можем да изживеем небето като червено или зелено, ” добавя д-р. Ланса.
Др. Робърт Ланса не е единственият, който подкрепя тази теория.
Има и други учени, които са съгласни с него. Именно те твърдят, че всичко, което виждаме, не съществува без нашето съзнание, тоест, съзнанието определя кое ще бъде нещата извън нас. Накратко, вселената е инструмент на ума.

Животът е приключение, което надхвърля линейното мислене. След като умрем, ние оживяваме отново, както е видно от квантовата механика и многобройни доказателства от квантовата физика, казва Д-р Д-р. Робърт.
Но има такива учени, които се противопоставят на това разбиране и твърдят, че познаването на квантовата физика не може да бъде разбрано по такъв начин и да отрече теорията на Дарвин.
Критиката, получена от биоцентричната теория:
„Днешната наука отхвърля теориите, които не са съгласни с теорията на Дарвин.

Тя е основата на съвременната наука, а Ланса се занимава с някои странни понятия, които са просто неприемливи. Неговият биоцентризъм не предлага подробно обяснение на съзнанието и игнорира всички изследвания, които са именно за човешкото съзнание.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кадиров пристига под Киев да издаде лично заповедта, 10 000 Чеченски спецназ ще щурмуват Киев
Next: Петков стана за смях в Русия

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.