Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мика Зайкова: Бясна съм за това решение на кабинет Петков, тъпоумие!
  • Новини

Мика Зайкова: Бясна съм за това решение на кабинет Петков, тъпоумие!

Иван Димитров Пешев март 20, 2022
mikakakziakoovaova.jpg

„Ядосана съм, но не заради вас, а за това, което правителството реши. Отказват се от договора с руснаците. Е, като се отказват, имат ли други договори, защото 3 милиарда ползваме, като 2/3 са от тях, Второ имаме ли път, по който да го докараме“. Така започна Мика Зайкова анализа си пред БНТ.

„Държавата трябва да обяви дефол. Ние сме най-бедната държава. Вижте, че германците не казват „не“. Все още не са казали „не“. Трябва да се мисли, преди да се говори. Мълчанието е злато, каза още Зайкова.

Тя припомни, че 2/3 от газта е руска, 43% от петрола е руски.

Според Зайкова тя не е против това да се каже от премиера, а кога ще се каже.

„Важното е кога ще го кажеш. Ако предварително си си осигурил газ, никой не ги е бил през устата през март, при положение, че договорът е до края на годината. Ние имаме ресурси, но трябва да имаме пари и време“, каза още тя.

Тя припомни, че 92% от фирмите в България са малки и средни.

„Да не мислите, че азерите ще ни дадат газта. Украйна разорена ли е – разорена е. Ще имаме ли редки метали? Като почнат тия малки фирми да фалират, няма да има доходи. Откъде пенсии?“, изброи финансистката.

Тя предложи, че премиерът Кирил Петков е трябвало първо да договори ресурси от друго място.

„Седни и се разбери с азерите, с Дубай, разбери се с турците. Можем ли през Турски поток да прекарваме такива количества газ. Много искам да повярвам на г-н Петков, но на гърците не вярвам.

Не е важно да го кажеш, а кога. По-добре е, както казва народът, мълчанието е злато. Защо се правим на по-католици от папата? Не искам да плаша хората, но това, което те направиха, че има още 9 месеца от тоя договор и ние да кажем, че няма да преговаряме“, каза още Зайкова.

„Пречат ни тъпоумните ни управляващи. Не може да оставиш България в такова положение. Малки и средни фирми, които нямат никакви финансови резерви.

Планът за възстановяване – ако бяхме сложили повече проекти. Не искам да бъда лош пророк, но инфлацията ще бъде нагоре. Не санкциите и не войната ни е виновна, виновно ни е това, което се случи преди войната“, коментира тя.

„Казват, че инфлацията била привнесена, не е привнесена, тя е родена от тъпоумие. Енергийните ресурси ще вървят нагоре, но ние не сме ги решили, ако се бяхме договорили с азерите. Трябва да знаеш времето и мястото когато да правиш едно действие“, каза още Зайкова.

По думите ѝ трябва да има корекция на отношенията ни с Русия.

„Дълбока корекция, защото ресурсите са там, само че войната е тук и това е противоречие, което България сама не може да го реши. Трябва да го решат европейците“, смята тя.

Зайкова каза още, че не е виждала Плана за възстановяване. Тя посочи, че никой в парламента от колегите ѝ, които е питала, също не го е виждал.

Тя разкритикува и плановете на Томислав Дончев и на Атанас Пеканов.

„Инфлация по-малка от 25-30% не трябва да чакаме. И ако някой си мисли, че през юли месец тя ще започне да спада, греши. Няма никакви предпоставки, че цените на продуктовите стоки ще спадат. Ако ние не успеем овреме да договорим тези продукти, които взимахме от Русия, да ги взимаме от друго място на разумни цени, ще има фалити, ще има понижаване на доходите“, прогнозира Зайкова.

Тя коментира и Европейския съюз (ЕС).

„За състоянието на ЕС в икономическата част виновна е ЕК и ЕЦБ. Те нищо не предприеха. Ние сме във валутен борд, но съотношението евро-лев зависи от тях. Те просто стоят и чакат. Фед вече взе мерки. Поне да гледат какво правят американците“, заяви тя.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Световната общност се чуди какво става: Зеленски направи рязък обрат спрямо Путин
Next: Той обядва с тази бездомна жена всеки вторник. Един ден тя му каза нещо, което промени живота му завинаги!

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.