Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Грозен скандал за жена зрее между Гошо Боеца и шефа на АКФ Николай Стайков
  • Без категория

Грозен скандал за жена зрее между Гошо Боеца и шефа на АКФ Николай Стайков

Иван Димитров Пешев март 23, 2022
boeccccccoa

Противни крамоли се носят от бордея на “борците срещу корупцията”, докладваха омерзени бивши симпатизанти на БОЕЦ и АКФ. Заплахи за побой, тайни записи и секс-компромати се размятали на поразия, а Георги Георгиев все по-дълбоко затъвал в кокаинова зависимост и любовта мъка, докладват информаторите ни.

Откакто се обявиха за победители, босовете на двете НПО-та са се отдали на разврат и интриги, харчейки парите на сенчестите си спонсори от Сърбия и Дубай. Докато сформирали “общ предизборен фронт срещу корупцията”, Жоро Боеца и дасната ръка на Иво Прокопиев – Николай Стайков се оказали баджанаци. Засечката станала в кревата на Весислава Танчева – комуникационен експерт, активист на БОЕЦ и ПР-ка на проваления кандидат-президент Лозан Панов.

Въпреки масивната си стага и мъжествено телосложение, Танчева била истинска ненаситница в секса и според злите езици е ощетала креватите на цяла плеяда журналисти, тв-водещи и фотографи. Тя е една от най-дейните участници във всички протести на БОЕЦ и самият Георги я определял като незаменима. Общата кауза и болестта на съпругата на Георгиев ги сближила, а състрадателната Весислава използвала сушата в семейното му ложе за да предложи загорялото си тяло. Така антикорупционната кауза прераснала в извратен секс ако вярваме на хвалбите й. Тя определяла наглед смотания Георги като истински видински нерез, ненаситен за ласките й.

Страстта им се разгоряла с най-голяма сила по време на летните антиправителствени протести през 2020 г. Двамата се отдавали на страстта си почти всяка нощ в палатките на Орлов Мост, което обяснявало защо Танчева се явявала дни наред пред камерите в едно и също мърляво облекло. Просто от много креватни занимания не й оставала сгода да отскочи до баровския си мезонет на пъпа на София да си сложи нов кат дрехи.

 

Освен да обслужва плътските щения на шефа си, Танчева поела целия мениджмънт на БОЕЦ. В нейните ръце попаднала касата с тлъсти дарения от Васил Божков, както и всички онлайн канали за комуникация на НПО-то. Накратко тя въртяла дейността на организацията и се хвалела, че властите не могат с пръст да я пипнат защото зад нея стояли влиятелни еврейски фигури, близки до МОСАД. Което може би не е само плод на богатата й фантазия, т.к тя никога не е попадала в полезрението на родните служби.

Използвайки връзките на Жоро Боеца с дубайския невъзвращенец Васил Божков, тя си уредила да бъде официален ПР редом с фаворитката на Черепа Ивет Добромирова в предизборната кампания на Лозан Панов и Мария Касимова-Моасе. Това бил повратен момент в интимната й биография, защото в качеството си на имиджмейкър на екссъдия номер 1, тя започнала серия служебни срещи с шефа на Антикорупционния фонд Николай Стайков. Целта била да убеди лобито на Прокопиев да отгеглят подкрепата си за ген. Радев и да минат на страната на Панов. От дума на дума, между Весислава и Николай Стайков прехвърчали еротични искри и двамата бързо се озовали в хоризонтално положение още преди официалния старт на кампанията.

Рандевутата им зачестили, а Танчева си дала сметка, че лустросаният Стайков е къде къде по-добра партия от неугледния провинциалист Георги. Без особени скрупули застаряващата бръмчалка съобщила на шефа си за креватната забежка, изтъквайки че тя ще осигури сума ти десни гласове. Вместо да оцени жертвоготовността й, Георгиев изпаднал в дива ярост и само едрото тяло на Танчева я спасило от физическо посегателство. За да теши мъката си, Георгиев започнал да посяга все по-често към чашката. Не рядко провеждал “оперативни срещи” и с нарко дилърите на Черепа от София-Запад, които освен с ценна информация от улицата снабдявали Жоро с бели прахообразни вещества за да теши любовната мъка.

Зависимостта към “белото” отключила знерска параноя у шефа на БОЕЦ, а развътеният му водък чертаел все по-налудничави сценарии, които охотно разпространявал пред безкритичните и симпатизиращи му медии. Сексуалната суша пък отключила неподозирана хиперактивност под формата на посещения в парламента, тв-изяви и ежедневни сигнали до подти и чужди институции. Целта му била да засенчи разкритията на Антикорупционния фонд и са покаже на възлюбената си Весислава, че той е по-перспективният кандидат за кревата й. Танчева с нескрита женска суета оставяла двамата ренолюционер-баджанаци да си го мерят докато тя диплела пачки, осребрявайки конфиденциалната информация, която и двамата й давали.

Източник: crimesbg.com

Continue Reading

Previous: В момента: Руската армия изсипва ада върху Киев, бомбардират ги с дронове камикадзе, тотално унищожение
Next: Путин определил День победы над Украйна: Вижте точната дата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.