Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • ПОРЪЧИТЕЛ НА УБИЙСТВО БРОИЛ 35 БОНА НА ЖОРО ОТ БОЕЦ?
  • Без категория

ПОРЪЧИТЕЛ НА УБИЙСТВО БРОИЛ 35 БОНА НА ЖОРО ОТ БОЕЦ?

Иван Димитров Пешев март 24, 2022
joroeboeobec

Поръчител на зверско убийство, изпълнено от бивш офицер на комунистическите служби е финансирал с 35 000 лева Гражданско сдружение БОЕЦ през октомври 2020 г. Освен зверският показен разстрел, на съвестта на въпросния крими елемент тежали множество заплахи за физическа разправа, зверски побои, рекет и изнудване, а също и ощетяване на държавната хазна с десетки милиони левове, ако вярваме на обвинителния акт срещу него. За парите му се говори, че идвали от сделки с руски олигарси, приближени до Путин. Рашките давали да върти парите им срещу солидни протекции пред родните власти.

Наши източници се кълнат, че престъпният бос (чието име се пази в редакцията ни) бил платил тлъстия рушвет на Георги Георгиев под формата на дарение за БОЕЦ. В замяна той поискал “деликатна” услуга – от убиец и криминален тип, арестуван по няколко члена от НК и НПК, да се превърне в борец за демокрация и правов ред, и в жертва на съдебната система.

Връзката между обвиненият за убийство баровец, чиято анонимност умишлено запазваме на този етап, и “Жоро Боеца” станала през близка на сърцето му активистка, въртяща цялата комуникация на НПО-то. Тъй като тя имала близки фискални отношения с криминалния тип, лесно го убедила, че Георги Георгиев е най-правилният човек, който ще изпере имиджа му и за по-малко от година ще го превърне в “българският Навални”. Задачата изисквала БОЕЦ да стартира кампания по оневиняването му, претендирайки, че задържането му е по политически причини и най-вече заради участие в протестите срещу ГЕРБ. Всичко това не струвало и един лев, тъй като минавало под знаменателя на общата пропаганда, но въпреки това 35-те бона били грижливо надиплени в касата на БОЕЦ.

За изпълнението на поръчката били ангажирани солт*шаците на Гошо Боеца – Атанас Чобанов и “половинката” му Димитър Стоянов. Въпреки, че не свършили почти нищо в полза на вип-арестанта, те къщо поискали пет цифрен хонорар, шушукат в журналистическите среди. Враговете им пък се кълнат, че част от кървавите пари били инвестирани в създаването на сайта BIRD.

За да не буди подозрение, парите за фиктивното дарение на БОЕЦ били дадени като заеми на 35 физически лица “среден клас” – бармани и сервитьори, счетоводители, банкови служители, шофьори, охранители и дори две жени, осигуряващи се като домашни помощници. Всеки от тях е трябвало да преведе по плюс минус 1000 лв. по сметката на Жоро от Видин. Тъй като даренията съвпаднали по време с летните протести срещу кабинета “Борисов”, те минали в графата “будна гражданска съвест” и не предизвикали интерес у НАП. Развръзката дошла, когато един от мнимите дарители получил писмо от данъчните да обясни произхода на получен кредит от физическо лице. Притеснен да не “изяде дървото”, човечецът разказал на инспекторите цялата история от А до Я. Жена му работела в една от фирмите на въпросния крими бос (който по онова време търкал наровете в ареста) и получила задача да намери поне един човек, който да направи дорение на БОЕЦ. На следващия ден тя завела мъжа си и той чинно подписал договор за заем, а след месец парафирал втори документ, че си е върнал борча. Несъответствията между доходите и разходите усъмнили данъчните и така чорапът започнал да се разплита, стигайки до истинския дарител на БОЕЦ.

Източник: crimesbg.com

 

Continue Reading

Previous: Путин определил День победы над Украйна: Вижте точната дата
Next: Почерня от полиция! Масов бой и престрелка в центъра на Пловдив

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.